2. Макс ПЛАНК - Нобелов лауреат за физика

3. Ервин ШРЬОДИНГЕР - Нобелов лауреат за физика

4. Вернер ХАЙЗЕНБЕРГ - Нобелов лауреат за физика

5. Гулиелмо МАРКОНИ - Нобелов лауреат за физика

6. Макс БОРН - Нобелов лауреат за физика

7. Робърт МИЛИКАН - Нобелов лауреат за физика

8. Чарлз ТАУНС - Нобелов лауреат за физика

9. Уилям ФИЛИПС - Нобелов лауреат за физика

10. Уилям БРАГ - Нобелов лауреат за физика

11. Артър КОМПТЪН - Нобелов лауреат за физика

12. Невил МОТ - Нобелов лауреат за физика

13. Арно ПЕНЗИАС - Нобелов лауреат за физика

14. Изидор РАБИ - Нобелов лауреат за физика

15. Абдус САЛАМ - Нобелов лауреат за физика

16. Антъни ХЮИШ - Нобелов лауреат за физика

17. Артър ШОЛОУ - Нобелов лауреат за физика

18. Джон ЕКЪЛС - Нобелов лауреат за медицина

19. Алексис КАРЕЛ - Нобелов лауреат за медицина

20. Джоузеф МЪРИ - Нобелов лауреат за медицина

21. Джордж УОЛД - Нобелов лауреат за медицина

22. Вернер АРБЕР - Нобелов лауреат за медицина

23. Ернст ЧЕЙН - Нобелов лауреат за медицина

24. Дерек БАРТЪН - Нобелов лауреат за химия

25. Кристиян АНФИНСЕН - Нобелов лауреат за химия

26. Валтер КОУН - Нобелов лауреат за химия

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

3. ЕРВИН ШРЬОДИНГЕР, Нобелов лауреат за физика

Създателят на вълновата механика, австрийският физик Ервин Шрьодингер (1887-1961) получава Нобеловата награда за 1933 „за откриването на нови продуктивни форми на атомната теория”. Той е професор по физика в университетите в Щутгарт, Йена, Берлин, Цюрих, Оксфорд, Виена и Дъблин. Главните му приноси са: създаването на вълновата механика и неговото забележително откритие - вълновото уравнение; изследванията му в областта на термодинамиката, статистическата механика и теорията на цветовете; работата му по базисните проблеми на биологията и по проблема за т.нар. Единна теория на полето.

♦♦♦

1♦ Шрьодингер смята, че науката е една съдбовна игра, с правила, които са създадени от самия Бог:

„Науката е игра, но игра с реалността, игра с наточени ножове.

Например, ако един човек нареже някаква картина внимателно на 1000 парченца, ти можеш да подредиш този пъзел, едва когато положиш всички парченца отново в цялостна картина. Независимо дали ще успееш или не, тази игра е едно съревнование между твоя ум и неговия ум.

Но когато трябва да решиш една научна задача, тогава другият участник в играта е самият Бог. Бог не само поставя условието на задачата, но е изобретил и самите правила на играта. Освен това, не всички правила са известни, част от тях ще трябва да откриеш сам.

Най-трудно е да откриеш кои правила Бог е предопределил от вечността и кои са следствие от твоята собствена умствена инерция. Обикновено, решението на задачата става възможно, само ако се освободиш от ограниченията на тази инерция. Може би това е най-вълнуващият момент в цялата игра.” (ШРЬОДИНГЕР, цитиран в „Schrödinger: Life and Thought” by Walter Moore, Cambridge University Press, 1990, 348).

2♦ „Аз съм твърде озадачен от това, че научната картина на реалния свят е изключително непълноценна. Вярно е, че тя ни дава много фактическа информация и подрежда всички наши преживявания в един великолепен логичен ред, но тя страховито мълчи за всичко онова, което е наистина близко до нашите сърца и е наистина важно за нас. Научната картина не може да ни каже нито дума за физическата болка и физическата наслада, за възприемането на червеното и синьото, за възприемането на горчивото и сладкото. Науката не знае нищо за красивото и грозното, за доброто и злото, за Бога и вечността.

Науката претендира, че може да отговори на въпроси от тези области, но нейните отговори са твърде често толкова глупави, че ние не сме склонни да ги приемаме сериозно.” (SCHRÖDINGER 1954, 93).

3♦ Шрьодингер категорично отрича твърденията на някои теисти, че науката е атеистична по своята същност; той смята, че те абсолютно неоснователно се плашат от науката:

„Тук накратко ще кажа няколко думи за така наречения атеизъм на науката. Теистите обвиняват науката в атеизъм отново и отново. Но това е несправедливо. Защото един личностен Бог по принцип не може да бъде срещнат в научната картина на света; тя става достъпна за нас, едва след като изключим от нея всичко лично.

Ние знаем, че нашето усещане за присъствието на Бога е едно преживяване, което е също толкова реално, колкото и директното сетивно усещане; то е също толкова реално, колкото и усещането за нашата собствена личност. Като такъв, Бог не може да присъства в научната картина на пространството и времето. Затова всеки честен научен мислител казва: ‘Аз не се срещам с Бога в пространството и времето’. И точно за тези думи той е обвиняван от теистите, в чийто катехизис все пак пише, че ‘Бог е Дух’.” (ШРЬОДИНГЕР, цитиран в Moore 1990, 379; виж също E. Schrödinger, „Mind and Matter”, Cambridge University Press, 1958, 68).

Виж книгите на Шрьодингер:

- „My View of the World”, Cambridge University Press, 1964.

- „Mind and Matter”, Cambridge University Press, 1958.

- „What Is Life?”, New York, Doubleday, 1956.

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

6. МАКС БОРН, Нобелов лауреат за физика

Немският физик Макс Борн (1882-1970) печели Нобеловата награда за 1954 „за своите фундаментални изследвания в областта на квантовата механика и в частност за статистическата интерпретация на вълновата функция”. Той е професор по физика в университетите във Франкфурт на Майн, Гьотинген, Единбург и Кембридж (Великобритания). Главните научни постижения на Борн са: приносът му към специалната теория на относителността на Айнщайн; работата му върху структурата и свойствата на кристалите; разработките му в областта на квантовата (матричната) механика и приносът му към вълново-корпускулярната теория.

♦♦♦

1♦ В книгата си „Моят живот и възгледи” (1968) Макс Борн пише: „Позволете ми да кажа няколко думи за себе си и за атома. Ние - атомът и аз - бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата, a той разкри пред мен величието на цялото творение и на Твореца.” (MAX BORN, „My Life and My Views”, New York, Charles Scribner’s Sons, 1968, 88).

2♦ „Много от учените вярват в Бога. А онези, които казват, че заниманията с наука правят човека атеист, са вероятно някакви жалки хора.” (БОРН 1996).

3♦ „Науката предявява към учения множество морални и етични изисквания. Ако ученият вярва в Бога, той по-лесно би ги изпълнил. Ученият трябва да има огромно търпение и смирение, а тези качества могат да му бъдат дадени от религията.” (БОРН 1996).

4♦ Борн смята, че науката не би трябвало да се произнася по въпроса за същността на Бога, тъй като нейните изследвания са ограничени във видимия свят: „Науката оставя въпроса за Бога напълно открит. Тя няма право да го обсъжда.” (БОРН 1996).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

7. РОБЪРТ МИЛИКАН, Нобелов лауреат за физика

Американският физик Робърт Миликан (1868-1953) печели Нобеловата награда за 1923 „за своята работа върху елементарния електрически заряд и фотоелектричния ефект”. Миликан е професор по физика в Чикагския университет и Калифорнийския технологичен институт; той е президент на Американската асоциация за развитие на науката (АААS) и на Американското физическо дружество. Главните научни приноси на Миликан са: определянето на заряда на електрона; потвърждението на фотоелектричното уравнение на Айнщайн; доказването на извънземния произход на космическите лъчения; определянето на стойността на константата на Макс Планк.

♦♦♦

1♦ В своята „Автобиография” (Глава 21 „Двата най-важни елемента за прогреса на човечеството”) Миликан пише:

„Цялото човешко благополучие, целият прогрес на човечеството всъщност стои върху два стълба. Рухването на един от тези стълбове би предизвикало сгромолясването на цялата структура. Тези два стълба са духът на религията и духът на науката, които трябва да бъдат култивирани и разпространявани сред цялото човечество.” (ROBERT MILLIKAN, „Autobiography”, New York, Prentice-Hall, 1950, 279).

2♦ „Практическата проповедническа дейност на модерната наука (а тя е най-настойчивият и ефективен проповедник в днешния свят) е изключително сходна с проповедническата дейност на Иисус Христос. Техният основен принцип е служението, т.е. подчинението на отделната личност за доброто на общността. Иисус проповядва това служение като дълг - в името на спасението на света. Науката проповядва служението като дълг - в името на прогреса на света.

Нещо повече, Иисус проповядва да търсим радост и удовлетворение от служението, казвайки: ‘Който намери живота си, ще го изгуби, и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери’.” (МИЛИКАН, цитиран в Kargon 1982, 147).

3♦ В едно интервю, озаглавено „Богът на учения” (в американското списание „Collier’s”, 24 октомври 1925) Миликан казва:

„Аз мога със сигурност да заявя, че не съществуват научни основания за отричането на религията, нито пък е възможно да съществува конфликт между науката и религията, тъй като техните сфери са абсолютно различни. Хората, които знаят твърде малко за науката, и хората, които знаят твърде малко за религията, наистина често стигат до спорове, а страничните наблюдатели си въобразяват, че има някакъв конфликт между науката и религията, докато всъщност конфликтът е просто между два различни вида невежество.

Първият известен спор от този тип е възникнал, когато Коперник е представил своята теория, че земята не е плоска и не е център на Вселената, а всъщност е една малка планета, която се върти около оста си веднъж на ден и около слънцето веднъж годишно. Коперник е бил свещеник - канон на катедрала - и той е бил по-скоро човек на религията, отколкото човек на науката. Той е знаел, че основите на истинската религия са положени така, че никакви научни открития не могат да ги разклатят. Но Коперник е бил низвергнат, не защото се е противопоставил на религията, а защото според неговата теория човекът не е център на Вселената. А този факт се е оказал твърде неприятна новина за неколцина егоисти.” (MILLIKAN 1925).

4♦ „Не е имало досега по-възвишено понятие за Бога от това, което науката ни дава. Никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога. Без съмнение науката без религията ще бъде по-скоро проклятие, отколкото благословение за човечеството.” (МИЛИКАН 1992, 304).

5♦ „Науката, доминирана от духа на религията, е ключът към прогреса и надеждата на човечеството.” (МИЛИКАН, цитиран в Kargon 1982, 147).

6♦ „За мен е немислимо това, че един истински атеист може да бъде учен.” (МИЛИКАН, цитиран в Grounds 1945, 22).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

8. ЧАРЛЗ ТАУНС, Нобелов лауреат за физика

Изобретателят на лазера, американският физик Чарлз Таунс (род. 1915) получава Нобеловата награда за 1964 „за своята фундаментална работа в областта на квантовата електроника, която води до конструирането на генератори и усилватели на основата на лазерно-мазерния принцип”. Таунс е професор по физика в Колумбийския университет, Калифорнийския университет и в Масачусетския технологичен институт. Главните му научни приноси са: създаването на първия успешен мазер (maser - microwave amplification by stimulated emission of radiation); потвърждаването на Айнщайновата специална теория на относителността; изобретяването на лазера (laser - light amplification by stimulated emission of radiation) с помощта на Нобелиста Артър Шолоу [виж главата за А. Шолоу]; приносът на Таунс към радиоастрономията и създаването през 1987 на инфрачервения телескоп. Понастоящем Чарлз Таунс живее със семейството си в Бъркли, Калифорния.

♦♦♦

1♦ В своята автобиографична книга „Making Waves” (New York: American Institute of Physics Press, 1995) Чарлз Таунс пише:

„Вие ще попитате: Къде е мястото на Бога в този живот?

Вероятно моето описание ще ви даде някои отговори, но за мен това е един почти безсмислен въпрос. Ако вие вярвате в Бога, не съществува някакво определено ‘къде’; Бог е винаги там, навсякъде, Той е във всички неща. За мен Бог е личност и все пак Той е всеприсъстващ. Бог е огромен източник на сила; Той промени радикално моя живот.” (TOWNES 1995).

2♦ „Науката, с нейните експерименти и логика, се опитва да разбере реда и структурата на Вселената. Религията, с нейното теологично вдъхновение и мислене, се опитва да разбере целта и смисъла на Вселената. Науката и религията са тясно свързани - целта на Вселената загатва за нейната структура, а структурата трябва да бъде разбрана в контекста на тази цел.

Такъв е начинът, по който аз виждам нещата. Аз съм физик. Считам себе си също и за християнин. Опитвайки се да разбера същността на нашата Вселена посредством тези два начина на мислене, аз виждам много сходства и препокривания между науката и религията. Според мен е логично в крайна сметка те двете да се слеят в едно.” (TOWNES 2001, 296).

3♦ „Аз твърдо вярвам в съществуването на Бога, основавайки се на моите наблюдения, интуиция, логика и на научните ми познания.” (TOWNES 2002a).

4♦ По отношение на въпроса за произхода на живота проф. Таунс пише: „Възникването на живота може да изглежда уникално и невероятно събитие, но то все пак се е случило. Всъщност то се е случило според природните закони, а това са законите, които Бог е сътворил.” (ТАУНС, цитиран в Palmer 1997, Vol.17).

5♦ „Науката иска да узнае какви са механизмите на Вселената, а религията - какъв е смисълът на Вселената. Науката и религията не могат да бъдат разделяни.” (ТАУНС, цитиран в Easterbrook 1997, 891).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

9. УИЛЯМ ФИЛИПС, Нобелов лауреат за физика

Американският физик Уилям Д. Филипс (род. 1948) печели Нобеловата награда за 1997 „за своя принос към развитието на методите за изстудяване и улавяне на атоми с помощта на лазери”. Той е носител на наградата за лазерни науки „Артър Шолоу” за 1998 година. Филипс е професор по физика в университета в Мериленд и директор на физическата лаборатория в Националния институт за стандарти и технологии (NIST). Понастоящем Уилям Филипс живее със семейството си в Мериленд.

♦♦♦

1♦ „Аз вярвам в Бога. Аз вярвам в един Бог, който е личност и е в съприкосновение със сътворения свят. Аз мисля, че подредеността на физическата Вселена и изключително прецизно създадените условия за възникване на живота тук на Земята ни показват, че един интелигентен Творец е отговорен за всичко това. Аз вярвам в Бога и моята лична вяра е в хармония с всичко онова, което знам за науката.” (PHILLIPS 2002b).

2♦ В своята лекция „Обикновена вяра, обикновена наука”, представена на конференцията „Науката и духовното търсене” (20 април 2002, Париж) проф. Филипс казва:

„Много от учените са религиозни хора, и то в съвсем традиционния смисъл на тази дума. Аз самият съм физик и съм един типичен пример за това. Аз вярвам, че Бог е наш Творец и приятел. Вярвам, че Бог е личност и че Той общува с нас.” (PHILLIPS 2002a).

3♦ На въпроса „Според вас какви трябва да бъдат отношенията между науката и религията?”, Уилям Филипс отговаря:

„Това е сложен въпрос, за който други хора, по-мъдри от мен, са написали цели книги. По принцип, аз смятам, че науката и религията се занимават с различни по характер проблеми и използват - до известна степен - различни методи. Науката се интересува от това как нещата функционират, тя изследва историята и развитието на Вселената. Религията се занимава с въпросите за абсолютния смисъл, за отношенията между хората и за отношенията между хората и Бога.

Разбира се, аз не мисля, че няма връзка между науката и религията. Има области, в които религиозните и моралните решения трябва да бъдат взети въз основа на научните факти. Също така, аз съм убеден, че Бог ни се разкрива в известна степен благодарение на нашите научни изследвания върху сътворения свят.” (PHILLIPS 2002b).

4♦ „Аз съм твърдо убеден, че Бог е личност и това е фундаментът на моята вяра.

За мен е напълно естествено да бъда обикновен учен и обикновен християнин. Това е също толкова естествено и за много други учени, които познавам като личности с дълбоки религиозни убеждения.” (ФИЛИПС, цитиран в Witham 2001 и Christie 2002).

5♦ „Религията ни учи как да се отнасяме един с друг, а науката ни показва как Бог е конструирал Вселената.” (PHILLIPS 1999).

♦♦♦♦♦♦♦