nobelisti.com

1

nobelisti.com

 
 
 
 
СЪДЪРЖАНИЕ
НА
ЧАСТ ПЪРВА. УЧЕНИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК)
 
 

1. Алберт АЙНЩАЙН - Нобелов лауреат за физика

2. Макс ПЛАНК - Нобелов лауреат за физика

3. Ервин ШРЬОДИНГЕР - Нобелов лауреат за физика

4. Вернер ХАЙЗЕНБЕРГ - Нобелов лауреат за физика

5. Гулиелмо МАРКОНИ - Нобелов лауреат за физика

6. Макс БОРН - Нобелов лауреат за физика

7. Робърт МИЛИКАН - Нобелов лауреат за физика

8. Чарлз ТАУНС - Нобелов лауреат за физика

9. Уилям ФИЛИПС - Нобелов лауреат за физика

10. Уилям БРАГ - Нобелов лауреат за физика

11. Артър КОМПТЪН - Нобелов лауреат за физика

12. Невил МОТ - Нобелов лауреат за физика

13. Арно ПЕНЗИАС - Нобелов лауреат за физика

14. Изидор РАБИ - Нобелов лауреат за физика

15. Абдус САЛАМ - Нобелов лауреат за физика

16. Антъни ХЮИШ - Нобелов лауреат за физика

17. Артър ШОЛОУ - Нобелов лауреат за физика

18. Джон ЕКЪЛС - Нобелов лауреат за медицина

19. Алексис КАРЕЛ - Нобелов лауреат за медицина

20. Джоузеф МЪРИ - Нобелов лауреат за медицина

21. Джордж УОЛД - Нобелов лауреат за медицина

22. Вернер АРБЕР - Нобелов лауреат за медицина

23. Ернст ЧЕЙН - Нобелов лауреат за медицина

24. Дерек БАРТЪН - Нобелов лауреат за химия

25. Кристиян АНФИНСЕН - Нобелов лауреат за химия

26. Валтер КОУН - Нобелов лауреат за химия

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

1. АЛБЕРТ АЙНЩАЙН, Нобелов лауреат за физика

Немският физик Алберт Айнщайн (1879-1955) получава Нобеловата награда за 1921 г. „за своя принос към теоретичната физика и в частност за откриването на законите за фотоелектричния ефект”. Айнщайн е един от основателите на модерната физика и създател на Теорията на относителността. Той е професор по физика в университетите в Цюрих, Прага, Берн, Берлин и Принстън (Ню Джърси). Айнщайн бе избран за „Личност на второто хилядолетие” (Ройтерс, декември 2000).

♦♦♦

1♦ „Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз не се интересувам от този или онзи феномен, от спектъра на този или онзи елемент. Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли.” (АЙНЩАЙН, цитиран в „Einstein: The Life and Times” by Ronald Clark, London, Hodder and Stoughton Ltd., 1973, с.33).

2♦ Айнщайн описва неспособността на човешкия ум да разбере същността на Бога чрез следното сравнение:

„Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред.

Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони.  Нашите  ограничени  умове  не  могат  да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия.” (АЙНЩАЙН, цитиран в „Einstein: A Life” by Denis Brian, New York, John Wiley and Sons, 1996, с.186).

3♦ „Ако от Юдаизма на пророците и от Християнството, както то беше проповядвано от Иисус Христос, се премахнат всички по-късни наслоения, светът ще придобие едно учение, което е способно да излекува всички социални злини на човечеството. Всеки човек с добра воля е длъжен постоянно в своя малък свят да се стреми да превърне това чисто хуманно учение в една жива сила дотолкова, доколкото може.” (ALBERT EINSTEIN, „Ideas and Opinions”, New York, Bonanza Books, 1954, 184-185).

4♦ „И все пак, различията между евреите и християните не бяха ли преувеличени от фанатици и от двете страни? Всички ние живеем под благоволението на Бога и притежаваме почти еднакви духовни способности. Евреин или неевреин, роб или свободен - всички ние принадлежим на Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в „Albert Einstein: Maker of Universes” by H.G. Garbedian, New York, Funk and Wagnalls Co., 1939, 267).

5♦ „Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова по-голяма става неговата почит към Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Brian 1996, 119).

6♦ „Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа.” (EINSTEIN 1967, 30).

7♦ Учените и философите често сравняват всичко, сътворено от Бога, с часовник, а самия Бог - с часовникар, който създава и поддържа сложния часовников механизъм. И все пак, човешкото мислене е твърде ограничено, за да може да си представи неограничения Творец на Вселената. В тази връзка Айнщайн казва:

„Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал. Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно?” (АЙНЩАЙН 1997, 171).

8♦ „Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в „Albert Einstein: The Human Side” by Dukas and Hoffmann, Princeton University Press, 1979, 33).

9♦ „Сигурно е, че една увереност в разумността и познаваемостта на света, увереност, която е сродна с религиозното чувство, стои в основата на всяка научна дейност от по-висок ранг.

Тази твърда вяра, която е обвързана с едно дълбоко чувство - вярата в един Върховен Разум, който разкрива себе си в сетивния свят, всъщност изразява моята представа за Бога.” (EINSTEIN 1973, 255).

10♦ „Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 140).

11♦ „Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Clark 1973, 400).

12♦ В една своя статия Айнщайн изразява идеите си за Бога и религията, но впоследствие той е критикуван както от фанатични атеисти, така и от религиозни фанатици. В отговор на тези критики Айнщайн казва:

„Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия - т.нар. „опиум за народите” - не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.” (АЙНЩАЙН, цитиран в „Einstein and Religion: Physics and Theology” by Max Jammer, Princeton University Press, 2002, 97).

13♦ Книгата на атеиста Емил Лудвиг, описваща живота на Иисус, е оценена от Айнщайн като повърхностна и неправдоподобна. В едно интервю за американското списание „The Saturday Evening Post” (26 октомври 1929) Айнщайн изразява своето отношение към Иисус Христос:

- До каква степен сте повлиян от Християнството?

- Като дете аз изучавах Библията и Талмуда. Аз съм евреин, но съм очарован от лъчезарната личност на Иисус от Назарет.

- Чели ли сте книгата на Емил Лудвиг за Иисус?

- Книгата на Емил Лудвиг е повърхностна. Иисус е твърде колосален в сравнение с писанията на разни празнодумци, колкото и хитри да са те. Никой не може да унищожи Християнството с остроумни фрази.

- Вие смятате ли, че Иисус е историческа личност?

- Безспорно! Невъзможно е човек да чете Евангелията, без да почувства реалното присъствие на Иисус. Неговата личност пулсира във всяка дума. Не е възможно един мит да бъде изпълнен с толкова живот.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Viereck 1929).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

2. МАКС ПЛАНК, Нобелов лауреат за физика

Създателят на квантовата теория, немският физик Макс Планк (1858-1947) е удостоен с Нобеловата награда за 1918 г. „за своите заслуги за развитието на физиката чрез откриването на енергийния квант”. Планк е професор по физика в университетите в Мюнхен, Кил и Берлин. Главните му научни приноси са: изследванията на термодинамиката на необратимите процеси; откриването на кванта на действието, наречен ‘константа на Планк’; приносът му към развитието на Теорията на относителността на Айнщайн и създаването на квантовата теория.

♦♦♦

1♦ В своята лекция „Религия и наука” (1937) Планк заявява:

Вярата в Бога е необходима както за религията, така и за науката. В сферата на религията Бог стои в началото на всяко размишление, а в сферата на науката Той стои в края. За религията Бог представлява основата, а за науката Той е короната на всяко размишление, което е насочено към мирогледните философски въпроси.” (MAX PLANCK, „Religion und Naturwissenschaft”, Leipzig, Johann Ambrosius Barth Verlag, 1958, 27).

2♦ „Религията е израз на връзката между човека и Бога; религията се основава на почтителното преклонение пред една Свръхестествена Сила, която господства над човешкия живот и която държи в своята власт нашето щастие и нещастие. Вечният стремеж и най-висшата цел на религиозния човек е да бъде в постоянен контакт с тази Сила и да се опитва винаги да спечели нейната благосклонност. Защото само така човек може да се почувства неуязвим от предвидимите и непредвидимите опасности, които заплашват живота му. И само така човек може да постигне най-висшето щастие - вътрешно душевно спокойствие, което би могло да бъде гарантирано единствено чрез здравата му връзка с Бога и абсолютната му вяра в Божието всемогъщество и благоволение.” (PLANCK 1958, 9).

3♦ Планк завършва лекцията си „Религия и наука” с думите: „Религията и науката заедно водят непоколебима и непрестанна борба срещу скептицизма и догматизма, срещу неверието и суеверието. Водещият принцип в тази борба винаги е бил и ще бъде: Напред към Бога!” (PLANCK 1958, 30).

4♦ „Движението на атеистите, което обявява религията за преднамерена измама, измислена от властолюбиви свещеници, движението, което посреща с насмешка благочестивата вяра във Висшата Сила, усърдно използва научното познание, с което уж е в съюз, и продължава с все по-бързи темпове да оказва разлагащо влияние върху всички нации и всички социални слоеве по цялата земя. Не е нужно да обяснявам по-подробно, че ако това движение се увенчае с победа, тогава ще бъдат унищожени не само най-скъпоценните съкровища на нашата култура, но, което е по-лошо, ще бъдат унищожени също и всички надежди за по-добро бъдеще.” (PLANCK 1958, 7).

5♦ За жалост, по време на II-та Световна война (февруари 1945) синът на Макс Планк - Ервин е екзекутиран от нацистите, заради участието си в неуспешен опит за покушение срещу Хитлер. По този повод, на 14 март 1945 Макс Планк пише в писмо до своя приятел Антон Кипенберг:

„Ако някъде има утеха, тя е при Всевишния и аз смятам за Небесна благодат факта, че вярата ми във Всевишния е била дълбоко вкоренена в мен още от детството ми.

Дано Бог да те закриля и да ти дава сила за всичко, което все още може да ни сполети, преди тази лудост, в която сме принудени да живеем, да е достигнала своя край.” (ПЛАНК, цитиран в Heilbron 1986, 195-196).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 
 
 
 

3. ЕРВИН ШРЬОДИНГЕР, Нобелов лауреат за физика

Създателят на вълновата механика, австрийският физик Ервин Шрьодингер (1887-1961) получава Нобеловата награда за 1933 „за откриването на нови продуктивни форми на атомната теория”. Той е професор по физика в университетите в Щутгарт, Йена, Берлин, Цюрих, Оксфорд, Виена и Дъблин. Главните му приноси са: създаването на вълновата механика и неговото забележително откритие - вълновото уравнение; изследванията му в областта на термодинамиката, статистическата механика и теорията на цветовете; работата му по базисните проблеми на биологията и по проблема за т.нар. Единна теория на полето.

♦♦♦

1♦ Шрьодингер смята, че науката е една съдбовна игра, с правила, които са създадени от самия Бог:

„Науката е игра, но игра с реалността, игра с наточени ножове.

Например, ако един човек нареже някаква картина внимателно на 1000 парченца, ти можеш да подредиш този пъзел, едва когато положиш всички парченца отново в цялостна картина. Независимо дали ще успееш или не, тази игра е едно съревнование между твоя ум и неговия ум.

Но когато трябва да решиш една научна задача, тогава другият участник в играта е самият Бог. Бог не само поставя условието на задачата, но е изобретил и самите правила на играта. Освен това, не всички правила са известни, част от тях ще трябва да откриеш сам.

Най-трудно е да откриеш кои правила Бог е предопределил от вечността и кои са следствие от твоята собствена умствена инерция. Обикновено, решението на задачата става възможно, само ако се освободиш от ограниченията на тази инерция. Може би това е най-вълнуващият момент в цялата игра.” (ШРЬОДИНГЕР, цитиран в „Schrödinger: Life and Thought” by Walter Moore, Cambridge University Press, 1990, 348).

2♦ „Аз съм твърде озадачен от това, че научната картина на реалния свят е изключително непълноценна. Вярно е, че тя ни дава много фактическа информация и подрежда всички наши преживявания в един великолепен логичен ред, но тя страховито мълчи за всичко онова, което е наистина близко до нашите сърца и е наистина важно за нас. Научната картина не може да ни каже нито дума за физическата болка и физическата наслада, за възприемането на червеното и синьото, за възприемането на горчивото и сладкото. Науката не знае нищо за красивото и грозното, за доброто и злото, за Бога и вечността.

Науката претендира, че може да отговори на въпроси от тези области, но нейните отговори са твърде често толкова глупави, че ние не сме склонни да ги приемаме сериозно.” (SCHRÖDINGER 1954, 93).

3♦ Шрьодингер категорично отрича твърденията на някои теисти, че науката е атеистична по своята същност; той смята, че те абсолютно неоснователно се плашат от науката:

Тук накратко ще кажа няколко думи за така наречения атеизъм на науката. Теистите обвиняват науката в атеизъм отново и отново. Но това е несправедливо. Защото един личностен Бог по принцип не може да бъде срещнат в научната картина на света; тя става достъпна за нас, едва след като изключим от нея всичко лично.

Ние знаем, че нашето усещане за присъствието на Бога е едно преживяване, което е също толкова реално, колкото и директното сетивно усещане; то е също толкова реално, колкото и усещането за нашата собствена личност. Като такъв, Бог не може да присъства в научната картина на пространството и времето. Затова всеки честен научен мислител казва: ‘Аз не се срещам с Бога в пространството и времето’. И точно за тези думи той е обвиняван от теистите, в чийто катехизис все пак пише, че Бог е Дух’.” (ШРЬОДИНГЕР, цитиран в Moore 1990, 379; виж също E. Schrödinger, „Mind and Matter”, Cambridge University Press, 1958, 68).

Виж книгите на Шрьодингер:

- „My View of the World”, Cambridge University Press, 1964.

- „Mind and Matter”, Cambridge University Press, 1958.

- „What Is Life?”, New York, Doubleday, 1956.

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

4. ВЕРНЕР ХАЙЗЕНБЕРГ, Нобелов лауреат за физика

Немският физик Вернер Хайзенберг (1901-1976) е удостоен с Нобеловата награда за 1932 за създаването на квантовата механика. Хайзенберг е професор по физика в университетите в Копенхаген, Лайпциг, Берлин, Гьотинген и Мюнхен. През 1941 той е назначен за директор на физическия институт „Макс Планк”, а през 1953 става президент на фондацията „Александър фон Хумболт”. Основните му приноси са: откриването на принципа на неопределеността, носещ неговото име; създаването на квантовата механика; откриването на алотропните форми на водорода; изследванията на феромагнетизма, свръхпроводимостта и турбулентността на флуидите.

♦♦♦

1♦ „Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.” (ХАЙЗЕНБЕРГ, цитиран в Hildebrand 1988, 10).

2♦ В статията си „Научната и религиозната истина” (1973) Хайзенберг пише: „В историята на науката, още от прочутия процес срещу Галилей, неведнъж сме чували, че научната истина не може да бъде помирена с религиозната интерпретация на света. Макар и да съм убеден, че научната истина е ненакърнима в своята собствена сфера, аз винаги съм смятал, че е невъзможно да отхвърля религиозното мислене просто като част от старомодна фаза в съзнанието на човечеството, като част, от която ние ще трябва да се откажем. И така, в хода на моя живот, винаги съм се чувствал длъжен да размишлявам върху взаимовръзката между тези два региона на мисълта - науката и религията - защото никога не съм се съмнявал в реалността на това, към което те сочат.” (WERNER HEISENBERG, „Across the Frontiers”, New York, Harper and Row Publishers, 1974, 213).

3♦ „Ако изчезнат религиозните идеали, които трябва да следваме и които осветляват пътя ни, тогава изчезва и скалата на етичните ценности, а заедно с нея се изгубва и смисълът на нашите дела и страдания. Накрая остават само песимизмът и отчаянието.

Ето защо религията е фундамент на етиката, а етиката е необходимото условие за живота.” (HEISENBERG 1974, 219).

4♦ „Религията всъщност ни говори не за норми, а за идеали, които трябва да следваме, които трябва да управляват поведението ни и които са едновременно съвършени и недостижими. Тези идеали не извират от наблюдението на видимия свят, а от онази реалност, която лежи отвъд видимото. Платон нарича тази реалностсвят на идеите’, а в Библията за нея се казва, че ‘Бог е Дух’.” (HEISENBERG 1974, 219-220).

5♦ През 1985 в своята автобиографична статия в списание „Truth” Хенри Маргенау (професор по физика в Йеилския университет) пише: „Все още не съм споменал нищо за годините между 1936 и 1950. Има все пак някои преживявания, които не мога да забравя. Едно от тях е първата ми среща с Хайзенберг, който пристигна в Америка скоро след края на Втората световна война. Нашият разговор беше твърде интимен и Хайзенберг ме впечатли със своята дълбока религиозна убеденост. Той беше истински християнин в същинския смисъл на тази дума.” (MARGENAU 1985, Vol.1).

Виж също и религиозните статии на Хайзенберг:

- Heisenberg, Werner. 1970. „Erste Gespräche über das Verhältnis von Naturwissenschaft und Religion (1927).” Werner Trutwin, ed. Religion-Wissenschaft-Weltbild. Düsseldorf: Patmos-Verlag, pp. 23-31. (Theologisches Forum. Texte für den Religionsunterricht 4.)

- Heisenberg, Werner. 1973. „Naturwissenschaftliche und religiöse Wahrheit.” Frankfurter Allgemeine Zeitung, 24 März, pp. 7-8.

- Heisenberg, Werner. 1968. „Religion und Naturwissenschaft.” Bayer, Leverkusen. Sofort-Kongress-Dienst 24, 1-2.

- Heisenberg, Werner. 1969. „Kein Chaos, aus dem nicht wieder Ordnung würde. Drei Atomphysiker diskutieren über Positivismus, Metaphysik und Religion.” Die Zeit 24, 34, 29-30.

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

5. ГУЛИЕЛМО МАРКОНИ, Нобелов лауреат за физика

Изобретателят на радиото, италианският физик Гулиелмо Маркони (1874-1937) е удостоен с Нобеловата награда за 1909 „за своя принос към развитието на безжичната телеграфия”. Изследвайки електромагнитните теории на Джеймс Максуел и Хайнрих Херц, Маркони стига до идеята, че електромагнитните вълни могат да се използват за безжично пренасяне на информация на големи разстояния. Изобретенията на Маркони имат революционно значение за развитието на електронните комуникации в съвременния свят.

♦♦♦

1♦ В едно писмо до съпругата си Мария Кристина (Лондон, 9 март 1927) Маркони пише:

„Колкото повече работя със силите на природата, толкова по-силно чувствам благоволението на Бога към хората; толкова по-близо съм до голямата истина, че всичко зависи от Вечния Творец и Поддръжник; толкова по-силно чувствам, че така наречената наука, с която се занимавам, е всъщност проявление на Върховната Воля, която се стреми да сближи хората, за да им помогне да се разбират по-добре и да се усъвършенстват.” (МАРКОНИ, цитиран в Maria Cristina Marconi 1995, 244).

2♦ „Всяка нова стъпка на науката ни донася нови и нови изненади и постижения. И все пак, науката е като слаба светлина на фенер, мъждукащ сред огромна и гъста гора, през която човечеството с мъка си пробива път към Бога. Само вярата може да ни изведе до светлината и да ни послужи като мост между човека и Абсолютното.

Аз съм горд, че съм християнин. Аз вярвам не само като християнин, но и като учен. Един безжичен апарат може да предаде в безкрая някаква вест, а човешкият дух може чрез молитва да изпрати към вечността невидими вълни, които постигат своята цел пред Бога.” (МАРКОНИ 1992, 298).

3♦ В писмото си до Мария Кристина (Лондон, 17 март 1927) Маркони пише:

„Аз знам колко обичаш красивата природа, която е проявление на волята на Бога и в която се намират идеалните вечни ценности: Истината, Красотата и Доброто.

Хармоничното единство на причините и законите формира Истинното; хармоничното единство на линиите, цветовете, звуците и идеите формира Красивото; докато хармонията на чувствата и волята формира Доброто, което, като най-висш израз на Вечния и Върховен Творец, дооформя човека и го тласка към съвършенство.” (МАРКОНИ, цитиран в Maria Cristina Marconi 1995, 260).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 
 
 

6. МАКС БОРН, Нобелов лауреат за физика

Немският физик Макс Борн (1882-1970) печели Нобеловата награда за 1954 „за своите фундаментални изследвания в областта на квантовата механика и в частност за статистическата интерпретация на вълновата функция”. Той е професор по физика в университетите във Франкфурт на Майн, Гьотинген, Единбург и Кембридж (Великобритания). Главните научни постижения на Борн са: приносът му към специалната теория на относителността на Айнщайн; работата му върху структурата и свойствата на кристалите; разработките му в областта на квантовата (матричната) механика и приносът му към вълново-корпускулярната теория.

♦♦♦

1♦ В книгата си „Моят живот и възгледи” (1968) Макс Борн пише: „Позволете ми да кажа няколко думи за себе си и за атома. Ние - атомът и аз - бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата, a той разкри пред мен величието на цялото творение и на Твореца.” (MAX BORN, „My Life and My Views”, New York, Charles Scribner’s Sons, 1968, 88).

2♦ „Много от учените вярват в Бога. А онези, които казват, че заниманията с наука правят човека атеист, са вероятно някакви жалки хора.” (БОРН 1996).

3♦ „Науката предявява към учения множество морални и етични изисквания. Ако ученият вярва в Бога, той по-лесно би ги изпълнил. Ученият трябва да има огромно търпение и смирение, а тези качества могат да му бъдат дадени от религията.” (БОРН 1996).

4♦ Борн смята, че науката не би трябвало да се произнася по въпроса за същността на Бога, тъй като нейните изследвания са ограничени във видимия свят: „Науката оставя въпроса за Бога напълно открит. Тя няма право да го обсъжда.” (БОРН 1996).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

7. РОБЪРТ МИЛИКАН, Нобелов лауреат за физика

Американският физик Робърт Миликан (1868-1953) печели Нобеловата награда за 1923 „за своята работа върху елементарния електрически заряд и фотоелектричния ефект”. Миликан е професор по физика в Чикагския университет и Калифорнийския технологичен институт; той е президент на Американската асоциация за развитие на науката (АААS) и на Американското физическо дружество. Главните научни приноси на Миликан са: определянето на заряда на електрона; потвърждението на фотоелектричното уравнение на Айнщайн; доказването на извънземния произход на космическите лъчения; определянето на стойността на константата на Макс Планк.

♦♦♦

1♦ В своята „Автобиография” (Глава 21 „Двата най-важни елемента за прогреса на човечеството”) Миликан пише:

„Цялото човешко благополучие, целият прогрес на човечеството всъщност стои върху два стълба. Рухването на един от тези стълбове би предизвикало сгромолясването на цялата структура. Тези два стълба са духът на религията и духът на науката, които трябва да бъдат култивирани и разпространявани сред цялото човечество.” (ROBERT MILLIKAN, „Autobiography”, New York, Prentice-Hall, 1950, 279).

2♦ „Практическата проповедническа дейност на модерната наука (а тя е най-настойчивият и ефективен проповедник в днешния свят) е изключително сходна с проповедническата дейност на Иисус Христос. Техният основен принцип е служението, т.е. подчинението на отделната личност за доброто на общността. Иисус проповядва това служение като дълг - в името на спасението на света. Науката проповядва служението като дълг - в името на прогреса на света.

Нещо повече, Иисус проповядва да търсим радост и удовлетворение от служението, казвайки: ‘Който намери живота си, ще го изгуби, и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери’.” (МИЛИКАН, цитиран в Kargon 1982, 147).

3♦ В едно интервю, озаглавено „Богът на учения” (в американското списание „Collier’s”, 24 октомври 1925) Миликан казва:

„Аз мога със сигурност да заявя, че не съществуват научни основания за отричането на религията, нито пък е възможно да съществува конфликт между науката и религията, тъй като техните сфери са абсолютно различни. Хората, които знаят твърде малко за науката, и хората, които знаят твърде малко за религията, наистина често стигат до спорове, а страничните наблюдатели си въобразяват, че има някакъв конфликт между науката и религията, докато всъщност конфликтът е просто между два различни вида невежество.

Първият известен спор от този тип е възникнал, когато Коперник е представил своята теория, че земята не е плоска и не е център на Вселената, а всъщност е една малка планета, която се върти около оста си веднъж на ден и около слънцето веднъж годишно. Коперник е бил свещеник - канон на катедрала - и той е бил по-скоро човек на религията, отколкото човек на науката. Той е знаел, че основите на истинската религия са положени така, че никакви научни открития не могат да ги разклатят. Но Коперник е бил низвергнат, не защото се е противопоставил на религията, а защото според неговата теория човекът не е център на Вселената. А този факт се е оказал твърде неприятна новина за неколцина егоисти.” (MILLIKAN 1925).

4♦ „Не е имало досега по-възвишено понятие за Бога от това, което науката ни дава. Никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога. Без съмнение науката без религията ще бъде по-скоро проклятие, отколкото благословение за човечеството.” (МИЛИКАН 1992, 304).

5♦ „Науката, доминирана от духа на религията, е ключът към прогреса и надеждата на човечеството.” (МИЛИКАН, цитиран в Kargon 1982, 147).

6♦ „За мен е немислимо това, че един истински атеист може да бъде учен.” (МИЛИКАН, цитиран в Grounds 1945, 22).

♦♦♦♦♦♦♦

 
 
 
 
 
8. ЧАРЛЗ ТАУНС, Нобелов лауреат за физика

Изобретателят на лазера, американският физик Чарлз Таунс (род. 1915) получава Нобеловата награда за 1964 „за своята фундаментална работа в областта на квантовата електроника, която води до конструирането на генератори и усилватели на основата на лазерно-мазерния принцип”. Таунс е професор по физика в Колумбийския университет, Калифорнийския университет и в Масачусетския технологичен институт. Главните му научни приноси са: създаването на първия успешен мазер (maser - microwave amplification by stimulated emission of radiation); потвърждаването на Айнщайновата специална теория на относителността; изобретяването на лазера (laser - light amplification by stimulated emission of radiation) с помощта на Нобелиста Артър Шолоу [виж главата за А. Шолоу]; приносът на Таунс към радиоастрономията и създаването през 1987 на инфрачервения телескоп. Понастоящем Чарлз Таунс живее със семейството си в Бъркли, Калифорния.

♦♦♦

1♦ В своята автобиографична книга „Making Waves” (New York: American Institute of Physics Press, 1995) Чарлз Таунс пише:

„Вие ще попитате: Къде е мястото на Бога в този живот?

Вероятно моето описание ще ви даде някои отговори, но за мен това е един почти безсмислен въпрос. Ако вие вярвате в Бога, не съществува някакво определено ‘къде; Бог е винаги там, навсякъде, Той е във всички неща. За мен Бог е личност и все пак Той е всеприсъстващ. Бог е огромен източник на сила; Той промени радикално моя живот.” (TOWNES 1995).

2♦ „Науката, с нейните експерименти и логика, се опитва да разбере реда и структурата на Вселената. Религията, с нейното теологично вдъхновение и мислене, се опитва да разбере целта и смисъла на Вселената. Науката и религията са тясно свързани - целта на Вселената загатва за нейната структура, а структурата трябва да бъде разбрана в контекста на тази цел.

Такъв е начинът, по който аз виждам нещата. Аз съм физик. Считам себе си също и за християнин. Опитвайки се да разбера същността на нашата Вселена посредством тези два начина на мислене, аз виждам много сходства и препокривания между науката и религията. Според мен е логично в крайна сметка те двете да се слеят в едно.” (TOWNES 2001, 296).

3♦ „Аз твърдо вярвам в съществуването на Бога, основавайки се на моите наблюдения, интуиция, логика и на научните ми познания.” (TOWNES 2002a).

4♦ По отношение на въпроса за произхода на живота проф. Таунс пише: „Възникването на живота може да изглежда уникално и невероятно събитие, но то все пак се е случило. Всъщност то се е случило според природните закони, а това са законите, които Бог е сътворил.” (ТАУНС, цитиран в Palmer 1997, Vol.17).

5♦ „Науката иска да узнае какви са механизмите на Вселената, а религията - какъв е смисълът на Вселената. Науката и религията не могат да бъдат разделяни.” (ТАУНС, цитиран в Easterbrook 1997, 891).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

9. УИЛЯМ ФИЛИПС, Нобелов лауреат за физика

Американският физик Уилям Д. Филипс (род. 1948) печели Нобеловата награда за 1997 „за своя принос към развитието на методите за изстудяване и улавяне на атоми с помощта на лазери”. Той е носител на наградата за лазерни науки „Артър Шолоу” за 1998 година. Филипс е професор по физика в университета в Мериленд и директор на физическата лаборатория в Националния институт за стандарти и технологии (NIST). Понастоящем Уилям Филипс живее със семейството си в Мериленд.

♦♦♦

1♦ „Аз вярвам в Бога. Аз вярвам в един Бог, който е личност и е в съприкосновение със сътворения свят. Аз мисля, че подредеността на физическата Вселена и изключително прецизно създадените условия за възникване на живота тук на Земята ни показват, че един интелигентен Творец е отговорен за всичко това. Аз вярвам в Бога и моята лична вяра е в хармония с всичко онова, което знам за науката.” (PHILLIPS 2002b).

2♦ В своята лекция „Обикновена вяра, обикновена наука”, представена на конференцията „Науката и духовното търсене” (20 април 2002, Париж) проф. Филипс казва:

„Много от учените са религиозни хора, и то в съвсем традиционния смисъл на тази дума. Аз самият съм физик и съм един типичен пример за това. Аз вярвам, че Бог е наш Творец и приятел. Вярвам, че Бог е личност и че Той общува с нас.” (PHILLIPS 2002a).

3♦ На въпроса „Според вас какви трябва да бъдат отношенията между науката и религията?”, Уилям Филипс отговаря:

„Това е сложен въпрос, за който други хора, по-мъдри от мен, са написали цели книги. По принцип, аз смятам, че науката и религията се занимават с различни по характер проблеми и използват - до известна степен - различни методи. Науката се интересува от това как нещата функционират, тя изследва историята и развитието на Вселената. Религията се занимава с въпросите за абсолютния смисъл, за отношенията между хората и за отношенията между хората и Бога.

Разбира се, аз не мисля, че няма връзка между науката и религията. Има области, в които религиозните и моралните решения трябва да бъдат взети въз основа на научните факти. Също така, аз съм убеден, че Бог ни се разкрива в известна степен благодарение на нашите научни изследвания върху сътворения свят.” (PHILLIPS 2002b).

4♦ „Аз съм твърдо убеден, че Бог е личност и това е фундаментът на моята вяра.

За мен е напълно естествено да бъда обикновен учен и обикновен християнин. Това е също толкова естествено и за много други учени, които познавам като личности с дълбоки религиозни убеждения.” (ФИЛИПС, цитиран в Witham 2001 и Christie 2002).

5♦ „Религията ни учи как да се отнасяме един с друг, а науката ни показва как Бог е конструирал Вселената.” (PHILLIPS 1999).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

Към началната страница