Английският физик Сър Уилям Хенри Браг (1862-1942) печели Нобеловата награда за 1915 г. „за своя принос към анализа на кристалните структури с помощта на рентгенови лъчи”. Браг е професор по физика и математика в университетите в Аделаида (Австралия), Лийдс (Англия) и Лондон; той е президент на Лондонското кралско научно дружество от 1935 до 1940.

1♦ „Учението и примерът на Христос ни показаха, че Бог е наш баща и че ние сме Негови деца – едно общество, в което любовта властва над всичко.

Наистина, понякога ние не можем да избегнем тъгата и болката, но нека да се опитаме да бъдем ведри и весели винаги, когато можем. И докато се чувстваме добре и сме радостни, нека да помагаме на всички онези, които не са. Колкото повече се опитваме да сме радостни, толкова повече щастие ще можем да предадем на другите. Защото ние вярваме, че този живот е само подготовка и обучение, а не последно изпитание.” (БРАГ, цитиран в Gwendolen Caroe, „William Henry Bragg: Man and Scientist”, Cambridge University Press, 1979, 164).

2♦ „От религията произлизат целите на човека, а от науката произлиза неговата сила да ги постигне. Понякога хората питат дали религията и науката не са противоположни една на друга. Да, те са противоположни, но единствено в смисъла, в който палецът и останалите пръсти на ръката са противопоставени помежду си. Това е едно противопоставяне, благодарение на което ръката може да сграбчи всичко.” (БРАГ, цитиран в Caroe 1979, 161).

„Науката е експериментална дейност, напредваща стъпка по стъпка, трупаща опит и знания чрез успехи и провали. Но не е ли същият и пътят на религията, и особено пътят на Християнската религия? Още от древността религиозните проповедници настояват в писанията си, че истинността на религията трябва да се докаже в житейския опит. Ако човек е привлечен от благородството, смелостта и търпеливостта, от справедливостта, състраданието и милосърдието, нека той да последва пътя на Христос и да го провери сам. Нито едно научно откритие няма да му попречи да последва този път.” (БРАГ, цитиран в Lindberg & Numbers 1986, 437).

А що се отнася до същността на тази експериментална проверка, аз няма да кажа нищо. Ние всички добре я познаваме: тя е била съхранена в хиляди религиозни свидетелства; тя е била изявена в безброй житейски съдби; тя е изразена съвършено в прекрасните думи на Св. Апостол Павел, колкото и прости да са те: ‘Над всичко стои милосърдието’.” (БРАГ, цитиран в Caroe 1979, 170).

1♦ В статията си „Науката и свръхестественото” (1946) Комптън пише:

„Богът на християните е Бог на любовта. ‘Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него’.

За мен християнската любов не е нито физическа страст, нито някакво чувство на благоговение и възхищение, а е всъщност приятелство, чиято главна цел е да правим добро на ближните си. Молитвата към Бога на любовта е всъщност едно задълбочено обмисляне на най-съвършения начин, по който можем да осъществим това добро. Делата, които са резултат от тази молитва, са най-възвишеното преклонение пред Бога на любовта.” (КОМПТЪН, цитиран в Johnston 1967, 373).

2♦ Коментирайки първия стих на Библията в „Chicago Daily News” (12 април 1936), Комптън споделя своите религиозни възгледи: „За мен вярата започва с осъзнаването на това, че един Върховен Разум е сътворил Вселената и човека. За мен не е трудно да имам тази вяра, защото е неоспоримо, че там където виждаме замисъл и план, там се е намесил някакъв разум. Нашата подредена и разгърната Вселена доказва истинността на най-величественото твърдение, което някога е било изричано: ‘В началото Бог сътвори небето и земята’ [Битие 1:1].” (COMPTON 1936).

Доказателството за съществуването на Бога, изхождащо от дизайна и реда в природата, макар и добре познато, досега не е опровергано. И наистина, колкото повече научаваме за нашия свят, толкова по-малка става вероятността светът да е възникнал чрез случайни процеси. Така че в действителност, малцина са днешните учени, които биха поддържали един атеистичен мироглед.” (ARTHUR COMPTON, „The Freedom of Man”, Yale University Press, 1935, 73).

4♦ „От най-ранно детство аз се научих да виждам в Иисус най-възвишената личност, която обича своите ближни и изразява тази любов на дело, личност, която знае, че хората могат да спасят душите си, ако посветят себе си на някаква мисия, личност, която по-скоро ще умре, отколкото да отхвърли истината и да приеме популярните заблуди на този свят. Фактът, че духът на Иисус живее толкова пълнокръвно в хората днес, ме кара да се надявам, че ако следвам Неговите стъпки по моя скромен начин, и аз също ще мога да живея вечно.” (КОМПТЪН, цитиран в Johnston 1967, 372).

Аз приемам учението на Иисус, че тази Сила, която е основа на всичко съществуващо, се отнася към мен и към всички други личности като един мъдър и любящ Баща. Тази увереност в съществуването на някакъв вид кръвно родство с Твореца-Бог е нещо, което е жизнено важно за мен.

Като Божии деца, всички хора са дарени от своя Творец с някои ненакърними права. Това християнско разбиране за достойнството на човека се споделя от всички, които признават бащинството на Бога, независимо дали те се наричат християни или не. Това е едно разбиране за братството между всички хора, защото към всички тях е насочена загрижеността на Бога.” (COMPTON 1956, 345-346).

6♦ „Аз виждам Иисус като Еверест сред многобройните високи планини в света. Иисус проявява в живота си онези добродетели, които според мен имат най-висока стойност: любовта към ближните, която се изразява в безкористно помагане на всички хора; надеждата за бъдещето, която вдъхновява неговите последователи; и вярата в Бога и в хората. Родена от вярата, надеждата и любовта е неговата благородна саможертва, чиято единствена цел е хората да бъдат спасени.” (COMPTON 1956, 346-347).

- „Нуждата от Бог в епохата на науката” [„The Need for God in an Age of Science,” in Morris, Audrey Stone, One Thousand Inspirational Things (Chicago: 1948), pp. 146-147].

- „Религията на един учен” [„The Religion of a Scientist,” Sermons in Brief, 1: 1, (January 1940), pp. 88-98].

- „Защо вярвам в безсмъртието” [„Why I Believe in Immortality,” This Week, (Sunday supplement to the New Orleans’ The Sunday Item-Tribune; April 12, 1936), 5 ff. Reprinted in Christian Science Sentinel, 62: 32, (August 6, 1960), 1411].

♦♦♦♦♦♦♦

Американският физик Артър Шолоу (1921-1999) печели Нобеловата награда за 1981 „за своите заслуги към развитието на лазерната спектроскопия и за своя революционен принос към спектроскопичния анализ на взаимодействието между електромагнитната радиация и материята”. През 1958 Артър Шолоу и Чарлз Таунс разработват принципа на лазера (laser – light amplification by stimulated emission of radiation). От 1961 до 1999 Шолоу е професор по физика в Станфордския университет (Калифорния).

1♦ Артър Шолоу описва отношението между религията и науката с думите:

Контекстът на религията е чудесна основа за правене на наука. И както се казва в Псалом 19-ти от Библията: ‘Небесата проповядват славата на Бога, а небесният свод възвестява делата на ръцете Му’. И така, според мен научната работа е един акт на Богослужение, защото тя разкрива в много по-голяма степен чудесата в Творението на Бога.” (ШОЛОУ, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 105-106; виж също Templeton 1994).

2♦ „Бог е необходим както във Вселената, така и в моя собствен живот.

Ние сме щастливи, че имаме Библията и особено Новия Завет, които ни казват толкова много за Бога чрез съвсем достъпни човешки понятия.” (ШОЛОУ, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 107).

3♦ „Това, че съществуват множество различни вероизповедания и религиозни групи, е според мен напълно обяснимо, защото аз мисля, че ако Бог е толкова чудесен, както ние вярваме, Той е също и толкова сложен; и именно поради това различните хора Го възприемат по различен начин.

Ние не можем да очакваме, че един селянин и един философ ще имат една и съща представа за Бога. Аз мисля, че Бог е достатъчно голям, за да удовлетвори всички възможни човешки представи за Своята Божествена същност.” (SCHAWLOW 1998, Chapter I, Part 5).

4♦ „Според мен пътят, чрез който човек може да спаси своя живот, е да подражава на Христос. Отвъд това аз не знам нищо.” (ШОЛОУ, цитиран в Brian 1995, 242).

5♦ „Аз мисля, че нашият свят е прекалено изящен, за да е възникнал просто по случайност; и вярвам, че ортодоксалното Християнство е един добър водач в живота.” (SCHAWLOW 1998, Chapter I, Part 2).

19. АЛЕКСИС КАРЕЛ, Нобелов лауреат за медицина и физиология

Френският хирург и физиолог Алексис Карел (1873-1944) получава Нобеловата награда за 1912 за своите революционни приноси в хирургията на кръвоносните съдове и в трансплантацията на тъкани и органи. Д-р Карел работи като хирург в Чикагския университет и в Рокфелеровия университет в Ню Йорк.

1♦ В книгата си „Размишления за живота” (New York: Hawthorn Books, 1952) Алексис Карел пише:

„Иисус познава нашия свят. За разлика от Бога на Аристотел, Иисус не се отнася високомерно към нас. Ние можем да общуваме с Него и да очакваме Неговите отговори. Въпреки че Той е личност като нас, Той е Бог и трансцендира над всички творения.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7).

2♦ „Защо сме тук? Откъде сме дошли? Кои сме ние?

Само религията предлага съвършено решение на тези човешки въпроси. Християнството в най-висша степен дава ясни и точни отговори на търсенията на човешката душа.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 5).

Молитвата ни дава сила да понасяме тревогите и страховете, да се надяваме, когато няма логично основание за надежда, да оставаме непоклатими в центъра на катаклизмите.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7).

4♦ В книгата си „Размишления за живота” (1952) проф. Карел изразява своята вяра в християнския Бог и в християнското учение за любовта:

Въпреки това, хората пренебрегнаха важността на този нов принцип в организацията на своя колективен живот. Те не успяха да разберат истината, че единствено любовта би могла да ги спаси от разцеплението, разрухата и хаоса. Хората не успяха да разберат, че нито едно научно откритие не е толкова важно, колкото закона на любовта на Иисус Христос. Защото именно това е законът за оцеляването на всички човешки общества.” (CARREL 1952, Chap. 3, Part 6).

5♦ „Християнството дава на хората най-съвършения морал; морал, който е много близък на човешката същност. Християнското учение ни представя един Бог, Който може да бъде обожаван, защото Той е достъпен за нас; един Бог, Когото трябва да обичаме.” (CARREL 1952, Chap. 9, Part 4).

6♦ „Разбира се, безсмислено е да говорим на малките деца за теология и за дълг, но ние трябва да последваме съвета на Кант и да им представим Бога като един невидим баща, който ги наблюдава и към когото те могат да отправят молитвите си. Истинският начин да почитаме Бога е да изпълняваме Неговата воля.” (CARREL 1952, Chap. 8, Part 3).

7♦ „Думите на Иисус проникват дълбоко в реалността на живота. Те игнорират човешката философия, те разбиват всички условности, те са толкова изумителни, че дори днес ни изглеждат трудни за разбиране.

Именно затова хората, които се подчиняват на закона на джунглата, смятат, че Иисусовата заповед да обичаме ближните си като себе си е абсурдна.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7).

8♦ „Където и да сме, в който и да е момент на деня или нощта, Иисус е с нас. Ние можем да Го достигнем, просто като обърнем към Него нашата молитва и нашата любов. Съвсем очевиден е фактът, че дори в нашето общество, основано върху науката и технологиите, тази жажда за Бога е жива.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7).

9♦ „Единственото правило в поведението на модерния човек е постигането на неговото собствено удоволствие. Всеки човек се е затворил в своя собствен егоизъм, както морският рак в своята раковина, и точно като рака, всеки се опитва да погълне своя ближен.” (CARREL 1952, Chap. 1, Part 1).

10♦ „Суетна гордост е да вярваме, че сме способни да усъвършенстваме природата. Защото природата е дело на Бога.

За да властваме над природата, ние трябва да й се подчиним.” (CARREL 1952, Chap. 2, Part 6).

11♦ „Аз искам да мога да се подчинявам на Бога така, както димът се подчинява на вятъра.” (CARREL, цитиран в Newton 1989, 202).

12♦ „Нашата цивилизация наистина забрави, че беше родена от кръвта на Христос; тя забрави също и Бога.

Но въпреки това, тя все още разбира красотата на Евангелските разкази и Иисусовата проповед на планината. Тя все още може да бъде разчувствана от Иисусовите думи на състрадание и любов, които носят успокоение и радост на съкрушените, огорчените, болните и умиращите.” (CARREL 1952, Chap. 3, Part 6).

За нещастие, действията на повечето съвременни хора не са мотивирани от любов към ближните, от любов към Бога или към родината, защото единственото нещо, което нашите съвременници обичат, е себе си.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 2).