nobelisti.com

nobelisti.com

4

nobelisti.com

 
 
 
СЪДЪРЖАНИЕ
НА
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. БАЩИТЕ НА МОДЕРНАТА НАУКА (16 - 20 ВЕК)
 
 

1. Исак НЮТОН – основател на класическата физика

2. Галилео ГАЛИЛЕЙ – основател на експерименталната физика

3. Николай КОПЕРНИК – създател на хелиоцентричната космология

4. Йоханес КЕПЛЕР – основател на физическата астрономия

5. Джордано БРУНО – създател на теорията за безкрайната Вселена

6. Леонардо ДА ВИНЧИ – създател на науката хидравлика

7. Франсис БЕЙКЪН – създател на научния индуктивен метод

8. Рене ДЕКАРТ – създател на аналитичната геометрия

9. Блез ПАСКАЛ – основател на хидродинамиката и хидростатиката

10. Майкъл ФАРАДЕЙ – основател на електрониката

11. Джеймс МАКСУЕЛ – създател на статистическата термодинамика

12. Лорд КЕЛВИН – основател на термодинамиката и енергетиката

13. Робърт БОЙЛ – основател на модерната химия

14. Уилям ХАРВИ – основател на модерната медицина

15. Джон РЕЙ – основател на модерната биология

16. Готфрид ЛАЙБНИЦ – откривател на диференциалното и интегралното смятане

17. Леонард ОЙЛЕР – основател на аналитичната механика

18. Карл ГАУС – основател на диференциалната геометрия

19. Михаил ЛОМОНОСОВ – основател на физикохимията

20. Андре-Мари АМПЕР – създател на електродинамиката

21. Джеймс ДЖАУЛ – основател на обратимата термодинамика

22. Чарлз ДАРВИН – създател на еволюционната теория

23. Ернст ХЕКЕЛ – най-влиятелният еволюционист в континентална Европа

24. Луи ПАСТЬОР – основател на микробиологията и имунологията

25. Томас ЕДИСОН – един от най-продуктивните изобретатели на всички времена

26. Джоузеф ТОМСЪН – Нобелов лауреат за физика, откривател на електрона, основател на ядрената физика

27. Джоузеф TЕЙЛЪР – Нобелов лауреат за физика, откривател на двойния пулсар

28. Вернер фон БРАУН – основател на астронавтиката

29. Хенри ШЕФЪР – откривател на структурата на метилена, 5 пъти номиниран за Нобелова награда за химия

30. Стивън ХОКИНГ – автор на теорията за квантовата гравитация

ТАБЛИЦА: Модерните науки и техните основатели

♦♦♦♦♦♦♦

 
 
 
 

В Част Първа на тази книга бяха представени учени-нобелисти, живели през 20-ти и 21-ви век, а в тази четвърта част ще направим една ретроспекция на религиозните възгледи на създателите на модерната наука, живели от 16-ти до 20-ти век.

 

1. ИСАК НЮТОН (1642-1727) – основател на класическата физика и откривател на диференциалното и интегралното смятане

Според Енциклопедия Британика (1997) “Сър Исак Нютон е кулминационната фигура в Научната революция на 17-ти век”. Нютон има основополагащ принос в теоретичната физика, математиката, оптиката и астрономията; той открива и формулира универсалния закон за гравитацията. Всепризнат е за най-великия учен на всички времена.

♦♦♦

1♦ В края на своя фундаментален научен труд “Philosophiae Naturalis Principia Mathematica” (London, 1687) Нютон пише:

“Тази изключително красива система, включваща Слънцето, планетите и кометите, би могла да възникне единствено в резултат на замисъла и решението на едно Разумно и Всемогъщо Същество.

Това Същество властва над всички неща не като една душа, въплътена в света, а като Господ над всичко; и тъкмо поради Своята власт, Той изисква да бъде наричан Господ Бог.” (NEWTON 1687).

2♦ “Наблюдавайки Божиите творения, ние разбираме, че истинският Бог е едно интелигентно и всемогъщо Същество, и че Той притежава всички съвършенства и абсолютната власт. Бог е вечен и безкраен, всесилен и всезнаещ, т.е. Неговото съществуване трае от вечността до вечността, Неговата личност се простира от безкрайността до безкрайността. Той властва над всички неща и знае всичко, което се е случило или е възможно да се случи.” (NEWTON 1687, “Principia Mathematica”).

3♦ “Бог е сътворил този свят и по един невидим начин властва над всичко. Бог изисква от нас да Го обичаме и да се покланяме само на Него и на никой друг. Бог ни е заповядал да почитаме нашите родители и предци, да обичаме нашите ближни както себе си, да бъдем умерени, справедливи и добри, да бъдем милостиви дори и към дивите зверове. И чрез същата сила, чрез която Той е дал живот на всички живи същества, Той ще възкреси всички мъртви, както възкреси нашия Спасител Иисус Христос, Който се възнесе на Небето, за да получи Своето Царство и да подготви място за нас.

Иисус Христос е по величие най-близо до Бога и трябва да бъде обожаван от нас като Агнец Божи. Христос ни изпрати Светия Дух, за да ни утешава тук на земята. Христос накрая ще се върне, за да властва над нас и за да съди всички мъртви. Тогава Той ще предаде Своето Царство на Бог-Отец и ще отнесе спасените на мястото, което е приготвил за тях, а осъдените ще отпрати другаде, за да си получат заслуженото.” (НЮТОН, цитиран в “Memoirs of the Life, Writings, and Discoveries of Sir Isaac Newton” by Sir David Brewster, Edinburgh, Thomas Constable and Co., 1855, Vol. II, 354).

4♦ “Не се страхувайте да проповядвате Християнската истина. Защото ако се страхувате, вие може да станете камък за препъване на другите и да споделите съдбата на онези еврейски водачи, които са повярвали в Христос, но са се страхували да споделят вярата си, за да не бъдат изгонени от Синагогата. Поради това не се срамувайте от истината, а я проповядвайте открито; опитвайте се да убеждавате своите ближни в Християнската истина, за да наследите по време на Възкресението обещанията, описани в книгата на пророк Даниил (12:3), че онези, които обръщат хората към правдата, ще блестят като звездите за вечни времена. И се радвайте, ако се окаже, че сте достойни да пострадате по някакъв начин или ако пострада вашата репутация, заради това, че проповядвате Евангелието, защото тогава ще бъде голяма вашата награда във вечността.” (НЮТОН, цитиран в “The Religion of Sir Isaac Newton”, Frank E. Manuel – editor, London, Oxford University Press, 1974, 110ff).

5♦ “Има ли все още хора, които не се поддават на гнева си и не търсят отмъщение, които не се бунтуват срещу честните владетели и не злословят срещу тях, има ли все още хора, които не постъпват нечестно, не лъжат, не ругаят, не употребяват името на Бога напразно, които не са горделиви и себелюбиви, не са завистливи и покварени? Има ли все още хора, които живеят като първите християни и обичат Бога с цялото си сърце, с цялата си душа и сила, има ли хора, които обичат ближните си както себе си и не са водени от преходните моди и от светските принципи на мнозинството?

Страхувам се, че съществуват твърде малко такива хора, чиято праведност надминава праведността на книжниците и фарисеите.” (НЮТОН, цитиран в “The Religion of Sir Isaac Newton”, Frank E. Manuel – editor, London, Oxford University Press, 1974, 109ff).

6♦ “Аз намирам много повече сигурни знаци за автентичност в Библията, отколкото в която и да е светска история на човечеството.” (НЮТОН, цитиран в Morris 1982, 26).

7♦ “Бог е дал пророчествата в Стария и Новия Завет, не просто за да задоволи любопитството на хората, като им осигури възможност да знаят нещата предварително, а за да могат хората да разпознаят намесата на Божието Провидение, когато тези пророчества се сбъднат. Защото сбъдването на пророчества, които са написани преди много векове, е неоспорим аргумент, че светът се управлява от Божието Провидение.” (ISAAC NEWTON, “Observations upon the Prophecies of Daniel and the Apocalypse of St. John”, Montana, USA, Kessinger Publishing, 2003, part 2, ch.1).

8♦ “Аз непоколебимо вярвам, че Библията е Слово на Бога, написано от боговдъхновени мъже, и я изследвам всеки ден.” (НЮТОН, цитиран в Tiner 1975).

9♦ “Атеизмът е толкова абсурден и отвратителен за човечеството, че никога не е имал много последователи.

Нима е случайно това, че лявата половина и дясната половина на всички птици, животни и хора са оформени симетрично? Нима е случайно това, че всички тези живи същества и вляво, и вдясно, имат по едно око, по едно ухо, но не повече, че имат нос с две симетрични ноздри, че имат по една ръка или крило, и по един крак, но не повече? Нима е възможно тази подреденост и закономерност да възникне без замисъла и изобретателността на един Всемогъщ Творец?

Нима е случайно това, че очите на всички живи същества са прозрачни в своята сърцевина, че всъщност те са единствените прозрачни телесни органи, че са обвити с твърда прозрачна обвивка, че са изпълнени с прозрачна течност, че имат по една кристаловидна леща и една зеница пред нея? И всички тези части на окото са толкова изящно сътворени, че нито един майстор не може да ги направи по-съвършени. Нима сляпата случайност е знаела за съществуването на светлината и на законите за пречупване на светлинните лъчи? Нима сляпата случайност е тази, която е сътворила по най-прецизния начин очите на всички живи същества, за да могат те да използват светлината?

Тези и други подобни размишления винаги ще подтикват човечеството да вярва, че има едно Всемогъщо Същество, което е сътворило всички неща, което господства над всичко и към което трябва да изпитваме страхопочитание.

Ето защо ние трябва да признаем съществуването на един Бог – безкраен, вечен, всеприсъстващ, всезнаещ, всесилен, Творец на всички неща, най-мъдър, най-справедлив, най-благ и най-свят. Ние трябва да Го обичаме, да се страхуваме от Него, да Го почитаме, да Му се доверяваме, да отправяме към Него молитвите си и благодарността си, да Го възхваляваме, да се прекланяме пред Неговото име, да се подчиняваме на Неговите заповеди.” (НЮТОН, цитиран в “Memoirs of the Life, Writings, and Discoveries of Sir Isaac Newton” by Sir David Brewster, Edinburgh, Thomas Constable and Co., 1855, Vol. II, 347-348).

10♦ “Както слепият човек няма никаква представа за цветовете, така и ние нямаме никаква идея за начина, по който всезнаещият Бог възприема и разбира всички неща. Бог е напълно безтелесен; ето защо Той не може да бъде нито видян, нито чут, нито докоснат. Той не бива да бъде почитан и изобразяван чрез някакви телесни образи или идоли. Ние имаме някаква идея за качествата на Бога, но каква е Неговата истинска същност ние не знаем.” (НЮТОН, цитиран в “God - Seen through the Eyes of the Greatest Minds” by Michael Caputo, Louisiana, Howard Publishing, 2000, 89).

11♦ “Ние познаваме Бога единствено посредством Неговите превъзходни и мъдро изобретени творения. Ние се възхищаваме от Бога заради Неговите съвършенства, благоговеем пред Него заради Неговото всемогъщество и Го почитаме, защото сме Негови слуги.” (НЮТОН, цитиран в Caputo 2000, 89).

♦♦♦♦♦♦♦

 
 
 
 
 

2. ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ (1564-1642) – астроном, математик и изобретател, основател на експерименталната физика

♦♦♦

1♦ “Главната цел на Библията е преклонението пред Бога и спасението на душите.

И Библията, и природата са сътворени от Бога; Библията е вдъхновена и продиктувана от Светия Дух, а природата е всъщност най-покорната изпълнителка на Божиите Заповеди.

Чрез природните творения Бог разкрива Себе Си по също толкова възхитителен начин, колкото и чрез свещените слова на Библията.” (GALILEO GALILEI, “The Galileo Affair”, Berkeley, University of California Press, 1989, 93).

2♦ “При Господ, пред Когото се прекланям с благодарност

и Който със Своя поглед управлява небесата,

при Него аз се връщам уморен, но пълен с живот.”

(ГАЛИЛЕЙ, цитиран в Caputo 2000, 85).

3♦ “Стотици пасажи от Святата Библия ни учат, че славата и величието на всемогъщия Бог са съвършено видими във всичките Му творения и могат да бъдат прочетени в отворената книга на небесата.” (ГАЛИЛЕЙ, цитиран в Cantore 1985).

4♦ “Когато размишлявам върху многобройните прекрасни неща, които хората са разбрали, открили и сътворили, аз осъзнавам все по-ясно, че човешкият разум е творение на Бога, и то едно от най-съвършените.” (ГАЛИЛЕЙ, цитиран в Caputo 2000, 85).

5♦ “Аз съм извън себе си от удивление и изказвам на Бога моята безкрайна благодарност, че е благоволил да бъдат открити чрез мене тъй велики и непознати досега чудеса.” (ГАЛИЛЕЙ 1992, 72).

6♦ “Святата Библия не може да греши и заповедите, които се съдържат в нея, са абсолютно истинни и ненарушими. Склонни да грешат, и то по много начини, са тълкувателите и интерпретаторите на Библията.” (ГАЛИЛЕЙ, цитиран в Ross 1991, 20).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

3. НИКОЛАЙ КОПЕРНИК (1473-1543) – астроном, математик и лекар, създател на хелиоцентричната космология

♦♦♦

1♦ “Да опознаваме великолепните творения на Бога, да проумяваме Неговата мъдрост, величие и сила, да се наслаждаваме на Неговите чудесно действащи закони – със сигурност това са достойни начини за преклонение пред Всемогъщия Бог, за Когото невежеството не би могло да бъде по-приемливо от знанието.” (КОПЕРНИК, цитиран в “The Glory of the Stars” by Merlin Neff, California, Pacific Press Publishing Association, 1952, 191-192).

2♦ “Господи, аз не очаквам милостта, която получи апостол Павел, нито благоволението, с което Ти прости на апостол Петър. Моля Tе само за онази милост, която подари на разбойника на кръста.” (КОПЕРНИК, цитиран в Trepatschko 1994, Vol. 44).

3♦ Преди да публикува своята прочута Хелиоцентрична теория, Коперник пише:

“Моля се, дано Всемогъщият и Всемилостив Бог да погледне благосклонно към моето дръзко научно начинание и дано Той да ми вдъхне сили да пренеса този труд, който започнах, по правилния път до предначертаната цел.” (NICOLAUS COPERNICUS, “Three Copernican Treatises”, New York, Dover Publications, 2004, 186).

4♦ В своя революционен труд “De revolutionibus orbium caelestium” (“За въртенето на небесните сфери”, 1543), Коперник пише:

“Кой – след като е изследвал с прилежно съзерцание нещата, които са установени по най-съвършения ред и са управлявани от Божието Провидение – не би прогледнал за това, което е наистина добро, и не би се възхитил на Твореца на всички неща, в Когото е цялото щастие и всяко благо?” (COPERNICUS 1873, 10-11).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 
 
 
 

4. ЙОХАНЕС КЕПЛЕР (1571-1630) – основател на физическата астрономия и на модерната оптика, откривател на законите за движението на планетите

♦♦♦

1♦ “О, Ти, Който чрез светлината на природата усилваш в нас копнежа за светлината на Твоята благодат, за да можем чрез тази благодат да достигнем до светлината на Твоето величие, благодаря Ти, Боже, Създателю мой, че си ми дал тази радост да се наслаждавам на Твоето Творение и да се възхищавам на делата на Твоите ръце.” (КЕПЛЕР, цитиран в “Kepler: Four Hundred Years” by Arthur Beer and Peter Beer, Oxford, Pergamon Press, 1975, 526).

2♦ “Светът на природата, светът на човека и светът на Бога – всички те са в хармония помежду си. Ние виждаме как Бог, като един архитект, е сътворил света според реда и мярата, и пак според тях е изчислил всичко.” (КЕПЛЕР, цитиран в “Johannes Kepler” by John Tiner, Michigan, Mott Media, 1977, 172).

3♦ “Велик е нашият Господ, огромна е Неговата сила и неизмерима е Неговата мъдрост. Хвалете Го небеса, хвалете Го и вие слънце, планети и луна.

Хвали Господа – нашият Творец – и ти, моя душа, докато те има; защото от Него, чрез Него и в Него е всичко.

За Него да бъде хвалението, честта и славата во веки веков. Амин.” (КЕПЛЕР, цитиран в Caputo 2000, 87).

4♦ След като открива законите за движението на планетите и по този начин потвърждава Хелиоцентричната теория на Коперник, Кеплер пише през 1595:

“Вярвам, че чрез Божията намеса аз постигнах изведнъж онова, което в миналото не успявах да постигна, въпреки моите огромни усилия. Твърдо вярвам в това, защото не спирах да се моля на Бога да позволи моят план да успее.

Никога няма да мога да опиша с думи радостта, която ми донесе това мое научно откритие.

Още след първите надежди за успех вече не съжалявах за загубеното време; вече никаква работа не можеше да ме изтощи; вече не отлагах нито едно изчисление, колкото и трудно да беше то. Аз прекарвах дни и нощи в безкрайни изчисления до онзи решителен момент, в който най-сетне щеше да се разбере, дали моите резултати са в съгласие с орбитите на Коперник или, напротив, ветровете щяха да отвеят радостта ми.

В края на краищата, когато осъзнах, че съм достигнал до истината за нещата, аз обещах на Всемогъщия и Всемилостив Бог, че веднага ще публикувам това изумително доказателство за Неговата мъдрост.” (КЕПЛЕР, цитиран в “Kepler” by Max Caspar, New York, Dover Publications, 1993, 62-63).

5♦ “Колко са щастливи тези, на които е дадена възможност чрез тяхната работа и изследвания да се издигат до небето! Те виждат там горе Творението на Бога, и съзерцавайки го, се изпълват с радости и щастие!” (КЕПЛЕР, цитиран в Пеев 1992, 67).

6♦ “Тъй като по отношение на Природата ние астрономите сме свещеници на всемогъщия Бог, ние не бива да мислим за славата на своя интелект, а трябва да мислим единствено за славата на Бога.” (КЕПЛЕР, цитиран в Morris 1982, 11).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

5. ДЖОРДАНО БРУНО (1548-1600) – астроном и математик, създател на теорията за безкрайната Вселена

Чрез своята теория за безкрайната Вселена Бруно отива отвъд ограниченията на хелиоцентричната система на Коперник и става предшественик на съвременната теоретична астрономия.

♦♦♦

1♦ “Божията мъдрост е отпечатана най-ясно върху повърхността и телата на всички сътворени неща; и е вярно, че отвсякъде мъдростта се провиква към нас и от всички страни се чува нейният глас. Защото не са ли глас и ехо на мъдростта всички тези красиви неща, които виждаме – звездите, животните и природните обекти? Не са ли те творения на Бога, които изразяват Неговото величествено Провидение, в което като в книга можем да прочетем историята на Божията сила, мъдрост и доброта? Невидимата същност на Бога ни се разкрива посредством видимите и познаваеми Божии творения. И всичко това ние сме научили от Библията.” (БРУНО, цитиран в “Giordano Bruno: His Life and Thought” by Dorothea Singer, New York, Henry Schuman Inc., 1950, 60-61).

2♦ “Единният и безкрайният Творец е абсолютно съвършен в простотата си и сам по себе си; Той не би могъл да бъде по-велик или по-добър.

Той властва над цялото пространство и единствено безкрайността може да бъде Негов съвършен образ или подобие.” (БРУНО, цитиран в Singer 1950, 61).

3♦ “Ние търсим Бога в неизменните и непоклатими закони на природата, и в благоговейното настроение на нашата душа, която се ръководи от тези закони; ние търсим Бога в блясъка на слънцето, в красотата на нещата, произхождащи от лоното на нашата майка земя, в истинския отблясък на Божията същност – безбройните съзвездия, светещи в неизмеримото пространство на единното небе.” (БРУНО 1996).

4♦ “Бог – този всепотенциален Ум – наистина ще ни изпрати мъдрост, но каква? Той ще ни изпрати само такава мъдрост, която е разбираема за нашия човешки ум, който живее тук – в сянката на светлината.” (БРУНО, цитиран в Singer 1950, 59-60).

5♦ “Има един Дух във всички неща и нито едно тяло не е толкова малко, че да не съдържа част от Божествената субстанция, която го одушевява.” (БРУНО, цитиран в Haeckel 1895, 78).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 
 
 

6. ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ (1452-1519) – физик, анатом, математик, изобретател и художник, създател на науката хидравлика

Леонардо да Винчи е един от най-гениалните изобретатели на всички времена. Той е изобретил подводницата, самолета, парашута, хеликоптера и мн. др.

♦♦♦

1 “Подчинявам се на Тебе, Боже, преди всичко заради любовта, която аз – с целия си разум – би следвало да Ти даря и същевременно заради това, че Ти си пълновластен господар на нашия живот.” (LEONARDO DA VINCI, “The Notebooks of Leonardo da Vinci”, New York, Dover Publications, 1970, № 1132).

2♦ “Както Бог е сътворил човека по Свой образ и подобие, така и художникът създава своите картини, които винаги носят отпечатъка на твореца, който ги е създал.” (ДА ВИНЧИ, цитиран в Nardini 1999, 31).

3♦ “Вие мислите, че тялото е едно прекрасно творение. Но в действителност то е нищо в сравнение с душата, която го населява. Душата е творението на Бога.” (ДА ВИНЧИ, цитиран в Caputo 2000, 8).

4♦ “Лъжата е нещо толкова злокобно, че дори ако чрез нея възхваляваме Божествените неща, тя би отнела част от славата на Бога. А истината е толкова съвършена, че ако чрез нея възхваляваме дори и малките неща, те стават величествени и прекрасни.” (DA VINCI 1970, № 1168).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

7. ФРАНСИС БЕЙКЪН (1561-1626) – създател на научния индуктивен метод и на първата систематична класификация на науките

♦♦♦

1♦ “Има две книги, които са ни дадени, за да ги изучаваме и за да ни предпазват от грешки: първата книга е Библията, която ни разкрива волята на Бога, а втората е книгата на Природата, която съдържа всички творения на Бога и изразява Неговата сила.” (БЕЙКЪН, цитиран в Morris 1982, 13-14).

2♦ “Вярно е, че една не много задълбочена философия насочва човешкия ум към атеизма, но задълбочаването във философията го връща обратно към религията. Когато човешкият ум разглежда разпръснатите причини на нещата, той може да остане при тях и да не отиде по-надълбоко, но когато види, че те са тясно свързани помежду си и образуват верига, тогава той непременно ще се обърне към Провидението и Бога.” (FRANCIS BACON, “The Essays of Lord Bacon”, London, Longman and Green, 1875, 64).

3♦ “Съществуването на Бога се отрича само от тези, за които е изгодно Той да не съществува. Нищо не показва по-добре, че безбожието е по-скоро на устата, отколкото в душата на хората, от това, че безбожниците постоянно изказват мнението си, сякаш сами не са твърдо убедени в своето безбожие и биха се радвали да бъдат подкрепени от одобрението на други хора.

А ако те наистина смятат, че Бог не съществува, защо тогава се безпокоят?” (BACON 1875, 64-65).

4♦ “Тези, които отричат Бога, убиват благородното у човека; защото безспорно човекът е близо до животните по отношение на своето телесно устройство и ако не е близо до Бога по дух, човекът става едно долно и презряно същество.” (BACON 1875, 65-66).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

8. РЕНЕ ДЕКАРТ (1596-1650) – физик, математик и физиолог, създател на аналитичната геометрия и на модерната философия

Декарт е основател на модерната математика; той има значителен принос към развитието на физиката и неврофизиологията. Всепризнат е за един от главните архитекти на съвременната научна епоха.

♦♦♦

1♦ В началото на книгата си “Размишления върху първата философия” Декарт пише:

“Винаги съм смятал, че тези две неща – съществуването на Бога и безсмъртието на душата – са най-важните измежду онези, които трябва да бъдат доказани по-скоро с доводите на философията, отколкото на теологията. Защото, макар за нас, вярващите, да е достатъчно да вярваме, че Бог съществува и че човешката душа съвсем не умира заедно с тялото, без съмнение изглежда невъзможно да убедим някога невярващите в истинността на която и да е религия, нито дори в която и да е морална добродетел, ако преди това не им докажем тези две неща чрез философията.

А понеже в този живот често се предлагат по-големи награди за пороците, отколкото за добродетелите, повечето хора ще предпочетат пороците пред добродетелите, ако в душите им няма страх от Бога и от очакването на един отвъден живот.” (DESCARTES 1901, “Meditations”).

2♦ “Аз разбирам съвършено ясно, че сигурността и истинността на всяка наука зависи единствено от познаването на истинския Бог. Tака че аз не можех да имам съвършено знание за нито едно нещо, преди да опозная Бога.

Но сега, когато Го познавам, аз вече притежавам средството да се сдобия със съвършено знание за безкрайно много неща.” (DESCARTES 1901, Meditation V).

3♦ “Трябва да вярваме във всичко, което Бог ни е открил, макар то да превишава възможностите на нашия ум.” (ДЕКАРТ 1993, № 743).

4♦ “От морална гледна точка, мисълта, че Бог е създал всички неща за нас, е благочестива и добра, понеже ни подтиква да Го обичаме още повече и да Му въздадем благодарност за толкова благодеяния.” (ДЕКАРТ 1993, № 982).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 
 
 
 

9. БЛЕЗ ПАСКАЛ (1623-1662) – физик, математик и изобретател, основател на хидродинамиката и хидростатиката, създател на теорията на вероятностите

На 13-годишна възраст Блез Паскал, без ничия помощ, открива първите 32 теореми на Евклидовата геометрия. На 16-годишна възраст той доказва една от основните теореми на проективната геометрия – т.нар. “теорема на Паскал”. На 18-годишна възраст изобретява първия цифров калкулатор; след още няколко години доказва съществуването на атмосферното налягане и изобретява барометъра. Паскал умира на 39 години.

♦♦♦

1♦ В своята забележителна книга “Мисли” Паскал пише:

“Хората презират религията, ненавиждат я, дори ако тя почива на истината.

За да се борим срещу това, трябва най-напред да покажем, че религията съвсем не противоречи на разума, че тя заслужава уважение, и да изтъкнем с какво тя го е заслужила.

Трябва да покажем, че религията е достойна за любов, та поне на добрите хора да се прииска тя да отговаря на истината; и чак после трябва да започнем да доказваме нейната истинност.

Религията е достойна за уважение, защото познава истинската същност на човека, и е достойна за любов, защото му обещава истинско щастие.

Нека се отнасяме със съжаление спрямо невярващите. Те и без това са нещастни, щом не вярват. Не би трябвало да ги хулим.

Нека поне да научат каква е религията, срещу която се борят, преди да я нападат.” (PASCAL 1910, № 187-189).

2♦ “Ние познаваме Бога единствено чрез Иисус Христос. Без този посредник всяко общуване с Бога ни е отнето; чрез Христос опознаваме Бога. Всички, които са претендирали, че познават Бога, и са доказвали съществуването Му без Иисус Христос, са си служили с неубедителни доводи.

Но за да докажем Божествеността на Христос, ние разполагаме с библейските пророчества, които са солидни и осезаеми доказателства. И тъй като тези пророчества са се сбъднали в живота на Христос и истинността им е потвърдена, те са вън от всяко съмнение и доказват Божествеността на Христос. Следователно в Него и чрез Него ние познаваме Бога.” (PASCAL 1910, № 547).

3♦ “Единствено чрез Иисус Христос познаваме не само Бога, но и себе си. Само чрез Иисус Христос познаваме живота и смъртта. Извън Него не знаем какво представляват животът, смъртта и Бог, не знаем и какво представляваме самите ние.

Без Евангелието, посветено изключително на Иисус Христос, ние не знаем нищо и виждаме само мрак и хаос в природата на Бога и в собствената си природа.” (PASCAL 1910, № 548).

4♦ “Иисус Христос е Бог, до Когото се приближаваме без гордост и пред Когото се смиряваме без отчаяние.” (PASCAL 1910, № 528).

5♦ “Без Иисус Христос човек затъва в пороци и нещастие. Чрез Него човекът се освобождава от пороците и отчаянието. В Иисус Христос е цялата нашата добродетел и цялото наше щастие. Извън Него има само поквара, заблуди, мрак, смърт и отчаяние.” (PASCAL 1910, № 546; виж Паскал 1987).

6♦ “Познаването на Бога, без осъзнаването на собствената ни окаяност, поражда гордост. Осъзнаването на собствената ни окаяност, без познаването на Бога, поражда отчаяние. Познаването на Иисус Христос помирява тези две крайности, защото чрез Него научаваме и за Бога, и за нашата окаяност.” (PASCAL 1910, № 527).

7♦ “Странна е Християнската религия. Тя повелява на човека да осъзнае, че е порочен и дори отвратителен, и същевременно му повелява да се стреми да стане подобен на Бога. Ако пренебрегнем една от тези две повели, тогава възвисяването на човека до Бога би превърнало човека в едно ужасно суетно и високомерно същество, а принизяването му би го превърнало в едно ужасно презряно същество.” (PASCAL 1910, № 537).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

10. МАЙКЪЛ ФАРАДЕЙ (1791-1867) – физик и химик, основател на електрониката, откривател на електромагнитната индукция и на законите за електролизата

Сър Майкъл Фарадей е най-знаменитият физик-експериментатор на 19-ти век; той е създател на електромагнитната теория на полето и е изобретател на електромотора, трансформатора и динамото.

♦♦♦

1♦ “Аз се прекланям пред Него, Който е Господ на всички неща и се надявам Той да ме съхрани до деня на възкресението, както е според Неговото Свещено Писание и според великите и скъпоценни обещания, съгласно които Неговите избраници ще станат част от Божията същност.” (ФАРАДЕЙ, цитиран в “The Life and Letters of Faraday” by Henry Jones, London, Longmans, 1870, 471).

2♦ “И така, братя, ние трябва да ценим привилегията, че познаваме истината за Бога, много повече от всяко друго нещо, което можем да имаме в този свят. Колкото повече осъзнаваме, че съвършенството на Божия закон се осъществява в Христос, толкова повече трябва да благодарим на Бога за Неговите неописуеми дарове.” (ФАРАДЕЙ, цитиран в Eichman 1993, 93-94).

3♦ В едно от последните си писма до един свой приятел Фарадей пише:

“Независимо че моите жизнени сили вече ме напускат, аз съм благодарен, че добрата надежда е все още в мен; затова да съзерцавам смъртта за мен е утеха, а не страх. Този душевен покой е със сигурност дар от Бога и тъй като Бог е Този, Който ни го дава, защо тогава да се страхуваме? Божият неописуем дар – Неговият възлюбен Син – е центърът на тази непоклатима надежда, която е утеха за онези като теб и мен, които се приближават към границата на този живот.” (ФАРАДЕЙ, цитиран в Lindley 2004, 202).

4♦ “Книгата на Природата, която сме длъжни да четем, е написана от ръката на Бога.” (ФАРАДЕЙ, цитиран в Seeger 1983, 101).

5♦ “Въпреки че нашата мисъл за смъртта води след себе си образа на Страшния Съд, а това е образ, който ни плаши много повече от земните житейски проблеми, тази мисъл същевременно води християните и към образа на Онзи, Който умря, беше съден и възкръсна, за да бъдат оправдани всички, които вярват в Него.” (ФАРАДЕЙ, цитиран в Jones 1870, Vol. II, 424).

♦♦♦♦♦♦♦

 
 
 
 

11. ДЖЕЙМС МАКСУЕЛ (1831-1879) – създател на статистическата термодинамика, откривател на основни закони на електродинамиката

Според Енциклопедия Британика (1997) “Сър Джеймс Максуел е считан от повечето съвременни физици за ученият на 19-ти век, който е оказал най-силно влияние върху физиката на 20-ти век; поради неговия фундаментален принос към модерната наука физиците го смятат за равен на Нютон и Айнщайн.”

♦♦♦

1♦ “Всемогъщи Боже, Ти, Който си сътворил човека по Твой образ и си го направил жива душа, за да може да търси Теб и да властва над Твоите творения, молим Те, научи ни да познаваме делата на Твоите ръце, за да можем да подчиним цялата земя на нашата воля, и подкрепи нашия разум, за да можем да Ти служим; и така, да приемем Твоето благословено Слово, за да вярваме в Онзи, Който Ти изпрати да ни даде знание за спасението и за опрощението на нашите грехове. За всичко това ние Те молим в името на същия Този Иисус Христос – Нашият Господ.” (МАКСУЕЛ, цитиран в Bowden 1998, 288).

2♦ “Аз мисля, че колкото повече ние заедно участваме в делото на Христос, толкова повече простор се открива пред Него, за да може Той да посее своето слово в нас. Защото Той винаги иска да бъде в единение с нас. Когато се прекланяме пред Бога, ние не сме сами, а сме заедно с нашите братя; и Христос е винаги там, където двама или трима са събрани в Негово име.” (МАКСУЕЛ, цитиран в “The Life of James Clerk Maxwell” by Lewis Campbell, London, Macmillan, 1882, 312).

3♦ В едно писмо до своята жена (декември 1873) Максуел пише:

“Аз съм винаги с теб духом, но има Един, Който е по-близо до теб и до мен, отколкото ние някога можем да бъдем един до друг; и само чрез Него и в Него ние ще можем истински да се опознаем взаимно. Нека се опитаме да изпълним великата тайна, описана в Библията: ‘Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея’ [Ефесяни 5:25]. И едва тогава ние ще намерим нашата правилна позиция спрямо външния свят – спрямо мъжете и жените, които Христос дойде да спаси от греховете им.” (МАКСУЕЛ, цитиран в Campbell and Garnett 1882, 387).

4♦ В друго писмо до своята жена (23 юни 1864) Максуел пише:

“Помисли за това, което Бог е приготвил за всички онези, които се подчиняват на Неговата правда и искат да приемат Неговия дар. Те трябва да поискат да заприличат на Неговия Син и когато това стане реалност, т.е. когато Бог види, че те приличат на Христос, тогава те вече няма да бъдат съдени и това ще е похвала от самия Бог, чиито присъди са винаги справедливи.” (МАКСУЕЛ, цитиран в Campbell and Garnett 1882, 338-339).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

12. ЛОРД КЕЛВИН (1824-1907) – основател на термодинамиката и енергетиката

Лорд Келвин е формулирал втория закон на термодинамиката; той е създател на термодинамичната температурна скала и на подводната телеграфия.

♦♦♦

1♦ Сър Уилям Томсън (известен като лорд Келвин) завършва своята реч като президент на Британската асоциация за научен напредък с думите:

“Навсякъде около нас ние откриваме изумителни доказателства за съществуването на един интелигентен и добронамерен Божествен замисъл. И дори ако понякога някоя научна или метафизична дилема отклонява временно погледа ни от тези доказателства, те винаги се връщат при нас с неудържима сила и ни показват, че в природата действа една Свободна Воля, и ни учат, че всички живи същества зависят от един вечно съществуващ Творец и Господ.” (KELVIN 1871; виж също Seeger 1985a, 100-101).

2♦ В първата си лекция от своя “Уводен курс в натурфилософията” лорд Келвин казва:

“Ние знаем, че способността да изследваме установените от Бога закони, които поддържат хармонията и стабилността на Неговите творения, е най-благородната привилегия, която Бог е дал на нашия човешки интелект. И колкото по-дълбоки стават нашите прозрения за великолепните дела на Бога, толкова по-силни стават нашите чувства на възхищение и благоговение, когато съзерцаваме тези дела и се опитваме да се доближим до техния Творец.” (КЕЛВИН, цитиран в Seeger 1985a, 99-100).

3♦ В една своя реч пред студентите на Юнивърсити Колидж, Лондон (1 май 1903) лорд Келвин казва:

“Не се страхувайте да бъдете свободомислещи*. Ако се замислите достатъчно задълбочено, вие ще бъдете принудени от науката да се насочите към вярата в Бога, която е фундамент на цялата религия. Тогава ще разберете, че науката е помощник, а не противник на религията.” (КЕЛВИН, цитиран в S. Thompson 1976, 1099).

*Думата свободомислещ (от англ. free-thinker) означава: човек, който по религиозните въпроси отказва да подчини разума си на авторитети.

4♦ “Аз твърде отдавна съм забелязал едно общо впечатление, загнездило се у хората от ненаучния свят. Те си мислят, че учените вярват, че науката е открила някакви начини да обясни всички факти в природата, без да се обръща към вярата в Бога. Винаги съм смятал, че това впечатление е напълно безпочвено.” (KELVIN 1889).

5♦ “Атеистичната идея е толкова безсмислена, че аз не мога да я изразя с думи.” (КЕЛВИН, цитиран в Bowden 1982, 218).

6♦ “Науката може да помогне твърде малко за осъществяването на целите на нашето общество. Но тя може да направи нещо, което е жизнено важно и фундаментално: тя трябва да покаже, че всичко това, което ние виждаме в света на мъртвата материя и в света на живите организми, не е просто резултат от случайно струпване на атоми.” (KELVIN 1889).

♦♦♦♦♦♦♦

 
 
 
 
...

22. ЧАРЛЗ ДАРВИН (1809-1882) – създател на еволюционната теория

♦♦♦

1 “Един аргумент, който ме убеждава в съществуването на Бога и който акцентира върху разума, а не върху чувствата, ме впечатлява със своята огромна сила. Този аргумент е свързан с невероятната трудност или по-скоро с невъзможността да си представим, че нашата огромна и прекрасна Вселена, както и човекът с неговата способност да гледа в далечното минало и в необятното бъдеще, са възникнали в резултат на сляпата случайност. Когато обмислям всичко това, аз се чувствам принуден да се обърна към една Първа Причина, която притежава интелигентен ум, който е аналогичен на човешкия ум. Ето защо аз трябва да бъда наричан Теист.” (ДАРВИН, цитиран в “The Life of Charles Darwin” by Francis Darwin, London, Senate, 1995, 60).

2 В края на своя революционен научен труд “Произходът на видовете” Дарвин пише, че единственият възможен път за възникването на първата жива клетка е чрез свръхестествената намеса на Бога:

“Има някакво величие в тази еволюционна теория за живота с неговите мощни сили, които Творецът първоначално е вдъхнал в едно или в няколко живи същества; има нещо величаво в това, че докато нашата планета се е въртяла под въздействието на гравитационния закон, от едно толкова просто начало са еволюирали и ще продължават да еволюират безброй най-прекрасни и най-чудесни същества.” (CHARLES DARWIN, “The Origin of Species by Means of Natural Selection”, London: J. M. Dent & Sons, 1928, 463).

3“Невъзможността да си представя, че тази величествена и удивителна Вселена и нашите съзнателни души са възникнали по случайност, е за мен главното доказателство за съществуването на Бога.” (ДАРВИН, цитиран в Bowden 1998, 273).

4Слепите природни процеси и слепият естествен подбор са неспособни да конструират сложни анатомични органи като човешкото око. Окото може да бъде създадено единствено чрез намесата на един Разумен Творец. В тази връзка Дарвин пише в главата “Трудности пред еволюционната теория” в книгата си “Произходът на видовете” следното:

“Да се предполага, че окото, с всичките свои уникални приспособления за фокусиране на различни дистанции, за пропускане на различни количества светлина и за коригиране на светлинното разсейване, би могло да възникне чрез естествен подбор, е според мен – признавам – абсурдно в най-висша степен.” (CHARLES DARWIN, “The Origin of Species”, New York, New American Library, 1964, 168).

5През 1879, три години преди смъртта си, Дарвин пише: “Аз никога не съм бил атеист и никога не съм отричал съществуването на Бога.” (ДАРВИН, цитиран в Bowden 1998, 273).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

23. ЕРНСТ ХЕКЕЛ (1834-1919) – професор по зоология, най-влиятелният пропагандатор на еволюционната теория в континентална Европа

♦♦♦

1♦ В своето произведение “Монизмът като връзка между религията и науката: Един учен изповядва своята вяра” (1892) пантеистичният монист* Ернст Хекел пише:

“Монистичното учение за Бога – единственото учение, което е съвместимо с нашето научно познание за природата – признава, че Божият Дух съществува във всички неща.

Бог е навсякъде. И както Джордано Бруно казва: ‘Има един Дух във всички неща и нито едно тяло не е толкова малко, че да не съдържа част от Божествената субстанция, която го одушевява’.” (ERNST HAECKEL, “Monism as Connecting Religion and Science: The Confession of Faith of a Man of Science”, London, Adam and Charles Black, 1895, 78).

*Пантеистите смятат, че Всемогъщият и Всезнаещ Бог съществува във всеки атом, във всяка частица от Вселената. Тяхното философско учение се нарича пантеизъм.

*Монистите смятат, че разнообразните обекти във Вселената са всъщност конструирани от един еднороден градивен материал. Тяхното философско учение се нарича монизъм.

Според пантеистичните монисти този градивен материал е Божият Дух, а според монистите-материалисти този материал е неживата материя.

2♦ “Благодарение на нашите размишления, ние сме принудени да признаем, че Бог не трябва да бъде противопоставян на материалния свят като някакво външно същество, а трябва да бъде мислен като една Божествена сила, като един активен Дух, проявяващ се вътре в самия Космос.” (HAECKEL 1895, 15).

3♦ “За истински образованите наши съвременници е очевидна абсолютната безпочвеност на обвиненията, че нашият пантеизъм и монизмът, който лежи в основата му, са атеистични по своята същност.” (HAECKEL 1895, 80-81).

4♦ “Аз завършвам моята монистична изповед на вярата с думите: ‘Нека Бог, Духът на доброто, красивото и истинното, да бъде с нас’.” (HAECKEL 1895, 89).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

24. ЛУИ ПАСТЬОР (1822-1895) – основател на микробиологията и имунологията, един от най-влиятелните учени на 19-ти век

Луи Пастьор доказа, че неживата материя не може да породи живи организми и по този начин опроверга материалистичната теория за произхода на живите същества. Така Пастьор доказа Биогенетичния закон, според който “живите организми могат да възникнат само от други живи организми”. Пастьор е откривател на много ваксини, на пастьоризацията и оптическата изомерия на веществата.

♦♦♦

1♦ “Колкото повече изучавам природата, толкова повече се удивлявам от творенията на Бога. Науката отвежда хората по-близо до Бога.” (ПАСТЬОР, цитиран в Lamont 1995; виж също Tiner 1990, 75).

2♦ “При първия поглед, който човек хвърля върху Вселената, той открива навсякъде само различие, многообразие и множественост на явленията. Обаче, бъде ли този поглед осветлен от науката – от тази наука, която води човека към Бога – той вижда навсякъде простота и единство.” (ПАСТЬОР, цитиран в “Библия и Космос”, Гешанов 1997, 174).

3♦ “Повърхностните занимания с наука ще те отведат далеч от Бога, а задълбочените научни изследвания ще те доведат при Него.” (ПАСТЬОР, цитиран в Guitton 1991, 5).

4♦ “Зад предметите на видимия свят – в Безконечността – съществуват невидими времена и необятни величини. Тази идея изпълва цялото естество на човека. Озарен от тази идея, на него не му остава друго, освен благоговейно да преклони глава пред Създателя на Вечността.” (ПАСТЬОР, цитиран в Гешанов 1999а, 30).

5♦ “В добрата философия думата причина трябва да бъде запазена за единствения Божествен импулс, който е сътворил Вселената.” (ПАСТЬОР, цитиран в Geison, 1995, 141-142).

6♦ “Бъдещите поколения един ден ще се смеят на глупостта на съвременната материалистична философия. Колкото повече изследвам природата, толкова повече се смайвам от нейния Творец.” (ПАСТЬОР, цитиран в Castle 2002, 55).

♦♦♦♦♦♦♦

 
 
 
 
...

28. ВЕРНЕР ФОН БРАУН (1912-1977) – основател на астронавтиката, космически инженер

Ракетният конструктор Вернер фон Браун е първият директор на центъра за космически полети на НАСА и е създател на американската програма за космически изследвания.

♦♦♦

1♦ “Двете най-мощни сили, които днес формират нашата цивилизация, са науката и религията.

Чрез науката човекът се стреми да научи повече за тайните на сътворения свят. Чрез религията човекът се опитва да опознае Твореца на света.

Науката и религията са взаимно допълващи се. Аз не мога да разбера учените, които не признават съществуването на Върховния Разум, Който е отвъд Вселената. Но аз не мога да разбера и теолозите, които не признават успехите на науката.

Науката се опитва да контролира силите на природата извън нас, а религията контролира силите на природата вътре в нас.” (VON BRAUN 1963, 2).

2♦ “За мен сътвореният свят е немислим и необясним без Бога. Невъзможно е човек да вижда реда и хармонията във Вселената и да не признае, че зад всичко това стои един Божествен замисъл.

Някои еволюционисти вярват, че всичко във Вселената е възникнало чрез случайно комбиниране на атоми и молекули в продължение на милиарди години. Но кои са тези слепи и случайни процеси, които могат да обяснят едновременното възникване на 1) оптичната система на окото, на 2) зрителния нерв, който свързва окото с мозъка и на 3) зрителния център в самия мозък, където входящите светлинни импулси се превръщат в образ, който може да бъде разпознат от нашия съзнателен ум?” (ВЕРНЕР ФОН БРАУН, цитиран в Hill 1976, xi).

3♦ “Самият Бог прие човешки образ – в лицето на Иисус Христос; но в крайна сметка за Него това преживяване се оказа една абсолютна агония. По стар човешки обичай хората отприщиха целия свой арсенал от оръжия срещу Него: клевети, злословия, фалшиви обвинения.

Тези потресаващи събития нямат паралел в историята на човечеството. Бог дойде при своите деца, а те Го приковаха на кръста!” (ВЕРНЕР ФОН БРАУН, цитиран в Hill 1976, xi).

4♦ “Според съвременната наука материята в природата никога не може да бъде унищожена. Дори и най-малката материална частица не може да изчезне без следа. Природата не познава унищожението, а само трансформацията. Нима Бог би допуснал унищожението на своя шедьовър – човешката душа?” (VON BRAUN 1963, 2).

5♦ “Има хора, които казват, че всичко във Вселената е възникнало чрез някакъв случаен процес. Но кой е този случаен процес, който може да сътвори човешкия мозък или структурата на човешкото око?” (VON BRAUN 1972).

6♦ “Вселената – такава, каквато я виждаме благодарение на научните изследвания – е живото доказателство, че Бог е нейният Творец.” (ВЕРНЕР ФОН БРАУН, цитиран в Hill 1976, xi).

♦♦♦♦♦♦♦

 

♦♦♦

Тази таблица включва модерните науки и техните основатели. Забележително е, че всички те са учени, вярващи в Бога и в Библията. (Виж Енциклопедия Британика и книгата “Men of Science, Men of God”, Henry Morris, Arkansas, Master Books, 1982).

 

 

НАУКИ

УЧЕНИ-ХРИСТИЯНИ

1

Аналитична

геометрия

Рене Декарт

2

Анестезиология

Джеймс Симпсън

3

Антисептична

медицина

Джоузеф Листър

4

Астронавтика

Вернер фон Браун

Херман Оберт

5

Бактериология

Луи Пастьор

6

Биология

Джон Рей

7

Висша алгебра

Карл Гаус

8

Вълнова

механика

Ервин Шрьодингер

9

Галактическа

астрономия

Уилям Хершел

10

Генетика

Грегор Мендел

11

Геология

Николаус Стено

12

Гинекология

Джеймс Симпсън

13

Глациология

Луи Агаси

14

Динамика

Исак Нютон

15

Диференциална

геометрия

Карл Гаус

16

Диференциално

и интегрално

смятане

Исак Нютон

Готфрид Лайбниц

17

Експериментална

физика

Галилео Галилей

18

Eлектродинамика

Андре-Mари Aмпер

19

Eлектроника

Майкъл Фарадей

20

Електрофизиология

Джон Екълс

21

Ембриология

Уилям Харви

22

Енергетика

лорд Келвин

23

Ентомология

Жан-Анри Фабр

24

Естествена

история

Джон Рей

25

Имунология

Луи Пастьор

26

Ихтиология

Луи Агаси

27

Кардиология

Уилям Харви

28

Квантова

механика

Вернер Хайзенберг

Макс Планк

29

Компютърни

науки

Чарлз Бабидж

30

Криология

лорд Келвин

31

Лазерни науки

Чарлз Таунс

Артър Шолоу

32

Математически

анализ

Леонард Ойлер

33

Механика на

флуидите

Джордж Стоукс

34

Микробиология

Луи Пастьор

35

Минералогия

Георг Агрикола

36

Модерната

Акустика

лорд Рейли

37

Модерната

Медицина

Уилям Харви

38

Небесна

механика

Йоханес Кеплер

39

Неевклидова

геометрия

Бернхард Риман

40

Обратима

термодинамика

Джеймс Джаул

41

Океанография

Матю Мори

42

Оптика

Йоханес Кеплер

43

Оптическа

минералогия

Дейвид Брюстър

44

Палеонтология

Жорж Кювие

45

Патоанатомия

Джовани Моргани

Рудолф Вирхов

46

Пневматика

Робърт Бойл

47

Систематична

биология

Карл Линей

48

Сравнителна

анатомия

Жорж Кювие

49

Статистическа

термодинамика

Джеймс Максуел

50

Стратиграфия

Николаус Стено

51

Таксономия

Джон Рей

52

Термодинамика

лорд Келвин

53

Термокинетика

Хъмфри Дейви

54

Трансплантология

Алексис Карел

Джоузеф Мъри

55

Физикохимия

Михаил Ломоносов

56

Физиология

Уилям Харви

57

Физическа

астрономия

Йоханес Кеплер

58

Хелиоцентрична

космология

Николай Коперник

59

Хидравлика

Леонардо да Винчи

60

Хидрография

Матю Мори

61

Хидродинамика

Блез Паскал

62

Хидростатика

Блез Паскал

63

Химия

Робърт Бойл

64

Химия на

изотопите

Уилям Рамзи

65

Ядрена физика

Джоузеф Томсън

♦♦♦♦♦♦♦

(Останалите глави от Част Четвърта са публикувани в печатното издание.)

 

Към началната страница