В Част Първа на тази книга бяха представени учени-нобелисти, живели през 20-ти и 21-ви век, а в тази четвърта част ще направим една ретроспекция на религиозните възгледи на създателите на модерната наука, живели от 16-ти до 20-ти век.

Според Енциклопедия Британика (1997) “Сър Исак Нютон е кулминационната фигура в Научната революция на 17-ти век”. Нютон има основополагащ принос в теоретичната физика, математиката, оптиката и астрономията; той открива и формулира универсалния закон за гравитацията. Всепризнат е за най-великия учен на всички времена.

1♦ В края на своя фундаментален научен труд “Philosophiae Naturalis Principia Mathematica” (London, 1687) Нютон пише:

Това Същество властва над всички неща не като една душа, въплътена в света, а като Господ над всичко; и тъкмо поради Своята власт, Той изисква да бъде наричан Господ Бог.” (NEWTON 1687).

2♦ “Наблюдавайки Божиите творения, ние разбираме, че истинският Бог е едно интелигентно и всемогъщо Същество, и че Той притежава всички съвършенства и абсолютната власт. Бог е вечен и безкраен, всесилен и всезнаещ, т.е. Неговото съществуване трае от вечността до вечността, Неговата личност се простира от безкрайността до безкрайността. Той властва над всички неща и знае всичко, което се е случило или е възможно да се случи.” (NEWTON 1687, “Principia Mathematica”).

3♦ “Бог е сътворил този свят и по един невидим начин властва над всичко. Бог изисква от нас да Го обичаме и да се покланяме само на Него и на никой друг. Бог ни е заповядал да почитаме нашите родители и предци, да обичаме нашите ближни както себе си, да бъдем умерени, справедливи и добри, да бъдем милостиви дори и към дивите зверове. И чрез същата сила, чрез която Той е дал живот на всички живи същества, Той ще възкреси всички мъртви, както възкреси нашия Спасител Иисус Христос, Който се възнесе на Небето, за да получи Своето Царство и да подготви място за нас.

4♦ “Не се страхувайте да проповядвате Християнската истина. Защото ако се страхувате, вие може да станете камък за препъване на другите и да споделите съдбата на онези еврейски водачи, които са повярвали в Христос, но са се страхували да споделят вярата си, за да не бъдат изгонени от Синагогата. Поради това не се срамувайте от истината, а я проповядвайте открито; опитвайте се да убеждавате своите ближни в Християнската истина, за да наследите по време на Възкресението обещанията, описани в книгата на пророк Даниил (12:3), че онези, които обръщат хората към правдата, ще блестят като звездите за вечни времена. И се радвайте, ако се окаже, че сте достойни да пострадате по някакъв начин или ако пострада вашата репутация, заради това, че проповядвате Евангелието, защото тогава ще бъде голяма вашата награда във вечността.” (НЮТОН, цитиран в “The Religion of Sir Isaac Newton”, Frank E. Manuel – editor, London, Oxford University Press, 1974, 110ff).

5♦ “Има ли все още хора, които не се поддават на гнева си и не търсят отмъщение, които не се бунтуват срещу честните владетели и не злословят срещу тях, има ли все още хора, които не постъпват нечестно, не лъжат, не ругаят, не употребяват името на Бога напразно, които не са горделиви и себелюбиви, не са завистливи и покварени? Има ли все още хора, които живеят като първите християни и обичат Бога с цялото си сърце, с цялата си душа и сила, има ли хора, които обичат ближните си както себе си и не са водени от преходните моди и от светските принципи на мнозинството?

6♦ “Аз намирам много повече сигурни знаци за автентичност в Библията, отколкото в която и да е светска история на човечеството.” (НЮТОН, цитиран в Morris 1982, 26).

7♦ “Бог е дал пророчествата в Стария и Новия Завет, не просто за да задоволи любопитството на хората, като им осигури възможност да знаят нещата предварително, а за да могат хората да разпознаят намесата на Божието Провидение, когато тези пророчества се сбъднат. Защото сбъдването на пророчества, които са написани преди много векове, е неоспорим аргумент, че светът се управлява от Божието Провидение.” (ISAAC NEWTON, “Observations upon the Prophecies of Daniel and the Apocalypse of St. John”, Montana, USA, Kessinger Publishing, 2003, part 2, ch.1).

8♦ “Аз непоколебимо вярвам, че Библията е Слово на Бога, написано от боговдъхновени мъже, и я изследвам всеки ден.” (НЮТОН, цитиран в Tiner 1975).

9♦ “Атеизмът е толкова абсурден и отвратителен за човечеството, че никога не е имал много последователи.

Нима е случайно това, че лявата половина и дясната половина на всички птици, животни и хора са оформени симетрично? Нима е случайно това, че всички тези живи същества и вляво, и вдясно, имат по едно око, по едно ухо, но не повече, че имат нос с две симетрични ноздри, че имат по една ръка или крило, и по един крак, но не повече? Нима е възможно тази подреденост и закономерност да възникне без замисъла и изобретателността на един Всемогъщ Творец?

Нима е случайно това, че очите на всички живи същества са прозрачни в своята сърцевина, че всъщност те са единствените прозрачни телесни органи, че са обвити с твърда прозрачна обвивка, че са изпълнени с прозрачна течност, че имат по една кристаловидна леща и една зеница пред нея? И всички тези части на окото са толкова изящно сътворени, че нито един майстор не може да ги направи по-съвършени. Нима сляпата случайност е знаела за съществуването на светлината и на законите за пречупване на светлинните лъчи? Нима сляпата случайност е тази, която е сътворила по най-прецизния начин очите на всички живи същества, за да могат те да използват светлината?

11♦ “Ние познаваме Бога единствено посредством Неговите превъзходни и мъдро изобретени творения. Ние се възхищаваме от Бога заради Неговите съвършенства, благоговеем пред Него заради Неговото всемогъщество и Го почитаме, защото сме Негови слуги.” (НЮТОН, цитиран в Caputo 2000, 89).

Чрез природните творения Бог разкрива Себе Си по също толкова възхитителен начин, колкото и чрез свещените слова на Библията.” (GALILEO GALILEI, “The Galileo Affair”, Berkeley, University of California Press, 1989, 93).

(ГАЛИЛЕЙ, цитиран в Caputo 2000, 85).

3♦ “Стотици пасажи от Святата Библия ни учат, че славата и величието на всемогъщия Бог са съвършено видими във всичките Му творения и могат да бъдат прочетени в отворената книга на небесата.” (ГАЛИЛЕЙ, цитиран в Cantore 1985).

4♦ “Когато размишлявам върху многобройните прекрасни неща, които хората са разбрали, открили и сътворили, аз осъзнавам все по-ясно, че човешкият разум е творение на Бога, и то едно от най-съвършените.” (ГАЛИЛЕЙ, цитиран в Caputo 2000, 85).

5♦ “Аз съм извън себе си от удивление и изказвам на Бога моята безкрайна благодарност, че е благоволил да бъдат открити чрез мене тъй велики и непознати досега чудеса.” (ГАЛИЛЕЙ 1992, 72).

6♦ “Святата Библия не може да греши и заповедите, които се съдържат в нея, са абсолютно истинни и ненарушими. Склонни да грешат, и то по много начини, са тълкувателите и интерпретаторите на Библията.” (ГАЛИЛЕЙ, цитиран в Ross 1991, 20).

1♦ “Всемогъщи Боже, Ти, Който си сътворил човека по Твой образ и си го направил жива душа, за да може да търси Теб и да властва над Твоите творения, молим Те, научи ни да познаваме делата на Твоите ръце, за да можем да подчиним цялата земя на нашата воля, и подкрепи нашия разум, за да можем да Ти служим; и така, да приемем Твоето благословено Слово, за да вярваме в Онзи, Който Ти изпрати да ни даде знание за спасението и за опрощението на нашите грехове. За всичко това ние Те молим в името на същия Този Иисус Христос – Нашият Господ.” (МАКСУЕЛ, цитиран в Bowden 1998, 288).

2♦ “Аз мисля, че колкото повече ние заедно участваме в делото на Христос, толкова повече простор се открива пред Него, за да може Той да посее своето слово в нас. Защото Той винаги иска да бъде в единение с нас. Когато се прекланяме пред Бога, ние не сме сами, а сме заедно с нашите братя; и Христос е винаги там, където двама или трима са събрани в Негово име.” (МАКСУЕЛ, цитиран в “The Life of James Clerk Maxwell” by Lewis Campbell, London, Macmillan, 1882, 312).

“Аз съм винаги с теб духом, но има Един, Който е по-близо до теб и до мен, отколкото ние някога можем да бъдем един до друг; и само чрез Него и в Него ние ще можем истински да се опознаем взаимно. Нека се опитаме да изпълним великата тайна, описана в Библията: ‘Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея’ [Ефесяни 5:25]. И едва тогава ние ще намерим нашата правилна позиция спрямо външния свят – спрямо мъжете и жените, които Христос дойде да спаси от греховете им.” (МАКСУЕЛ, цитиран в Campbell and Garnett 1882, 387).

“Помисли за това, което Бог е приготвил за всички онези, които се подчиняват на Неговата правда и искат да приемат Неговия дар. Те трябва да поискат да заприличат на Неговия Син и когато това стане реалност, т.е. когато Бог види, че те приличат на Христос, тогава те вече няма да бъдат съдени и това ще е похвала от самия Бог, чиито присъди са винаги справедливи.” (МАКСУЕЛ, цитиран в Campbell and Garnett 1882, 338-339).

“Навсякъде около нас ние откриваме изумителни доказателства за съществуването на един интелигентен и добронамерен Божествен замисъл. И дори ако понякога някоя научна или метафизична дилема отклонява временно погледа ни от тези доказателства, те винаги се връщат при нас с неудържима сила и ни показват, че в природата действа една Свободна Воля, и ни учат, че всички живи същества зависят от един вечно съществуващ Творец и Господ.” (KELVIN 1871; виж също Seeger 1985a, 100-101).

“Ние знаем, че способността да изследваме установените от Бога закони, които поддържат хармонията и стабилността на Неговите творения, е най-благородната привилегия, която Бог е дал на нашия човешки интелект. И колкото по-дълбоки стават нашите прозрения за великолепните дела на Бога, толкова по-силни стават нашите чувства на възхищение и благоговение, когато съзерцаваме тези дела и се опитваме да се доближим до техния Творец.” (КЕЛВИН, цитиран в Seeger 1985a, 99-100).

“Не се страхувайте да бъдете свободомислещи*. Ако се замислите достатъчно задълбочено, вие ще бъдете принудени от науката да се насочите към вярата в Бога, която е фундамент на цялата религия. Тогава ще разберете, че науката е помощник, а не противник на религията.” (КЕЛВИН, цитиран в S. Thompson 1976, 1099).

*Думата свободомислещ (от англ. free-thinker) означава: човек, който по религиозните въпроси отказва да подчини разума си на авторитети.

4♦ “Аз твърде отдавна съм забелязал едно общо впечатление, загнездило се у хората от ненаучния свят. Те си мислят, че учените вярват, че науката е открила някакви начини да обясни всички факти в природата, без да се обръща към вярата в Бога. Винаги съм смятал, че това впечатление е напълно безпочвено.” (KELVIN 1889).

5♦ “Атеистичната идея е толкова безсмислена, че аз не мога да я изразя с думи.” (КЕЛВИН, цитиран в Bowden 1982, 218).

6♦ “Науката може да помогне твърде малко за осъществяването на целите на нашето общество. Но тя може да направи нещо, което е жизнено важно и фундаментално: тя трябва да покаже, че всичко това, което ние виждаме в света на мъртвата материя и в света на живите организми, не е просто резултат от случайно струпване на атоми.” (KELVIN 1889).

1♦ “Един аргумент, който ме убеждава в съществуването на Бога и който акцентира върху разума, а не върху чувствата, ме впечатлява със своята огромна сила. Този аргумент е свързан с невероятната трудност или по-скоро с невъзможността да си представим, че нашата огромна и прекрасна Вселена, както и човекът с неговата способност да гледа в далечното минало и в необятното бъдеще, са възникнали в резултат на сляпата случайност. Когато обмислям всичко това, аз се чувствам принуден да се обърна към една Първа Причина, която притежава интелигентен ум, който е аналогичен на човешкия ум. Ето защо аз трябва да бъда наричан Теист.” (ДАРВИН, цитиран в “The Life of Charles Darwin” by Francis Darwin, London, Senate, 1995, 60).

2♦ В края на своя революционен научен труд “Произходът на видовете” Дарвин пише, че единственият възможен път за възникването на първата жива клетка е чрез свръхестествената намеса на Бога:

“Има някакво величие в тази еволюционна теория за живота с неговите мощни сили, които Творецът първоначално е вдъхнал в едно или в няколко живи същества; има нещо величаво в това, че докато нашата планета се е въртяла под въздействието на гравитационния закон, от едно толкова просто начало са еволюирали и ще продължават да еволюират безброй най-прекрасни и най-чудесни същества.” (CHARLES DARWIN, “The Origin of Species by Means of Natural Selection”, London: J. M. Dent & Sons, 1928, 463).

3♦ “Невъзможността да си представя, че тази величествена и удивителна Вселена и нашите съзнателни души са възникнали по случайност, е за мен главното доказателство за съществуването на Бога.” (ДАРВИН, цитиран в Bowden 1998, 273).

4♦ Слепите природни процеси и слепият естествен подбор са неспособни да конструират сложни анатомични органи като човешкото око. Окото може да бъде създадено единствено чрез намесата на един Разумен Творец. В тази връзка Дарвин пише в главата “Трудности пред еволюционната теория” в книгата си “Произходът на видовете” следното:

“Да се предполага, че окото, с всичките свои уникални приспособления за фокусиране на различни дистанции, за пропускане на различни количества светлина и за коригиране на светлинното разсейване, би могло да възникне чрез естествен подбор, е според мен – признавам – абсурдно в най-висша степен.” (CHARLES DARWIN, “The Origin of Species”, New York, New American Library, 1964, 168).

5♦ През 1879, три години преди смъртта си, Дарвин пише: “Аз никога не съм бил атеист и никога не съм отричал съществуването на Бога.” (ДАРВИН, цитиран в Bowden 1998, 273).

1♦ В своето произведение “Монизмът като връзка между религията и науката: Един учен изповядва своята вяра” (1892) пантеистичният монист* Ернст Хекел пише:

Бог е навсякъде. И както Джордано Бруно казва: ‘Има един Дух във всички неща и нито едно тяло не е толкова малко, че да не съдържа част от Божествената субстанция, която го одушевява’.” (ERNST HAECKEL, “Monism as Connecting Religion and Science: The Confession of Faith of a Man of Science”, London, Adam and Charles Black, 1895, 78).

*Пантеистите смятат, че Всемогъщият и Всезнаещ Бог съществува във всеки атом, във всяка частица от Вселената. Тяхното философско учение се нарича пантеизъм.

*Монистите смятат, че разнообразните обекти във Вселената са всъщност конструирани от един еднороден градивен материал. Тяхното философско учение се нарича монизъм.

2♦ “Благодарение на нашите размишления, ние сме принудени да признаем, че Бог не трябва да бъде противопоставян на материалния свят като някакво външно същество, а трябва да бъде мислен като една Божествена сила, като един активен Дух, проявяващ се вътре в самия Космос.” (HAECKEL 1895, 15).

3♦ “За истински образованите наши съвременници е очевидна абсолютната безпочвеност на обвиненията, че нашият пантеизъм и монизмът, който лежи в основата му, са атеистични по своята същност.” (HAECKEL 1895, 80-81).

4♦ “Аз завършвам моята монистична изповед на вярата с думите: ‘Нека Бог, Духът на доброто, красивото и истинното, да бъде с нас’.” (HAECKEL 1895, 89).

Луи Пастьор доказа, че неживата материя не може да породи живи организми и по този начин опроверга материалистичната теория за произхода на живите същества. Така Пастьор доказа Биогенетичния закон, според който “живите организми могат да възникнат само от други живи организми”. Пастьор е откривател на много ваксини, на пастьоризацията и оптическата изомерия на веществата.

1♦ “Колкото повече изучавам природата, толкова повече се удивлявам от творенията на Бога. Науката отвежда хората по-близо до Бога.” (ПАСТЬОР, цитиран в Lamont 1995; виж също Tiner 1990, 75).

2♦ “При първия поглед, който човек хвърля върху Вселената, той открива навсякъде само различие, многообразие и множественост на явленията. Обаче, бъде ли този поглед осветлен от науката – от тази наука, която води човека към Бога – той вижда навсякъде простота и единство.” (ПАСТЬОР, цитиран в “Библия и Космос”, Гешанов 1997, 174).

3♦ “Повърхностните занимания с наука ще те отведат далеч от Бога, а задълбочените научни изследвания ще те доведат при Него.” (ПАСТЬОР, цитиран в Guitton 1991, 5).

4♦ “Зад предметите на видимия свят – в Безконечността – съществуват невидими времена и необятни величини. Тази идея изпълва цялото естество на човека. Озарен от тази идея, на него не му остава друго, освен благоговейно да преклони глава пред Създателя на Вечността.” (ПАСТЬОР, цитиран в Гешанов 1999а, 30).

5♦ “В добрата философия думата причина трябва да бъде запазена за единствения Божествен импулс, който е сътворил Вселената.” (ПАСТЬОР, цитиран в Geison, 1995, 141-142).

6♦ “Бъдещите поколения един ден ще се смеят на глупостта на съвременната материалистична философия. Колкото повече изследвам природата, толкова повече се смайвам от нейния Творец.” (ПАСТЬОР, цитиран в Castle 2002, 55).

1♦ “Двете най-мощни сили, които днес формират нашата цивилизация, са науката и религията.

Науката се опитва да контролира силите на природата извън нас, а религията контролира силите на природата вътре в нас.” (VON BRAUN 1963, 2).

2♦ “За мен сътвореният свят е немислим и необясним без Бога. Невъзможно е човек да вижда реда и хармонията във Вселената и да не признае, че зад всичко това стои един Божествен замисъл.

Някои еволюционисти вярват, че всичко във Вселената е възникнало чрез случайно комбиниране на атоми и молекули в продължение на милиарди години. Но кои са тези слепи и случайни процеси, които могат да обяснят едновременното възникване на 1) оптичната система на окото, на 2) зрителния нерв, който свързва окото с мозъка и на 3) зрителния център в самия мозък, където входящите светлинни импулси се превръщат в образ, който може да бъде разпознат от нашия съзнателен ум?” (ВЕРНЕР ФОН БРАУН, цитиран в Hill 1976, xi).

3♦ “Самият Бог прие човешки образ – в лицето на Иисус Христос; но в крайна сметка за Него това преживяване се оказа една абсолютна агония. По стар човешки обичай хората отприщиха целия свой арсенал от оръжия срещу Него: клевети, злословия, фалшиви обвинения.

Тези потресаващи събития нямат паралел в историята на човечеството. Бог дойде при своите деца, а те Го приковаха на кръста!” (ВЕРНЕР ФОН БРАУН, цитиран в Hill 1976, xi).

4♦ “Според съвременната наука материята в природата никога не може да бъде унищожена. Дори и най-малката материална частица не може да изчезне без следа. Природата не познава унищожението, а само трансформацията. Нима Бог би допуснал унищожението на своя шедьовър – човешката душа?” (VON BRAUN 1963, 2).

5♦ “Има хора, които казват, че всичко във Вселената е възникнало чрез някакъв случаен процес. Но кой е този случаен процес, който може да сътвори човешкия мозък или структурата на човешкото око?” (VON BRAUN 1972).

6♦ “Вселената – такава, каквато я виждаме благодарение на научните изследвания – е живото доказателство, че Бог е нейният Творец.” (ВЕРНЕР ФОН БРАУН, цитиран в Hill 1976, xi).

♦♦♦

Тази таблица включва модерните науки и техните основатели. Забележително е, че всички те са учени, вярващи в Бога и в Библията. (Виж Енциклопедия Британика и книгата “Men of Science, Men of God”, Henry Morris, Arkansas, Master Books, 1982).